Когато настъпят летните горещини много риболовци търсят шарана на повърхността. Настъпва времето на “горещото” кълване. Лично за мен това е най-хубавия период за риболов през годината.
Течението на реката бавно отнася коричката хляб към водната растителност. Малки червеноперки и кефали не я оставят на мира. Но тя приближава растителността, където почти винаги чакат няколко шарана. Примамката се е отдалечила доста и изведнъж от дълбините негоре се мята сянка – това е шаран! Засечка, но рибата се опитва да се спаси с бягство надолу по реката, дърпа се по-силно и по-силно, а влакното на макарата остава все по-малко и по-малко. След 15-минутна борба шаранът е в кепчето. Сега можем да продължим нататък, да сложим нова коричка хляб и да хвърлим отново и отново да следваме примамката надолу по реката. Това е начинът да имаме добър улов на шаран в летните жеги.
Повече движения
През лятото, когато слънцето истински препича, е актуален повърхностният лов на шаран, тъй като през деня рибата се премества близо до повърхността на водния слой. На дъното шаранът се спуска вечерта и през нощта. За риболовците на повърхностен лов е характерно движението. Те постоянно обследват водоема, търсейки най-интересните места и плуващите на повърхността шарани, хвърлят им примамката и ги ловят. Затова през лятото се препоръчват други такъми. Задължителните при дълго седене на едно място поставки и сигрализатори на кълването могат да останат вкъщи. Необходимо е леко и не много обременяващо снаряжение, за да се минава безпрепятствено през храсти и дървета в търсене на местата с добър улов. Обикновените мощни шаранови въдици в тази ситуация само ще пречат.
Отпусни влакното
Такъмите са много прости. Интересните места, които не са много отдалечени от риболовеца, в които безпроблемно може да се хвърли примамката, най-лесно се облавят със “свободно влакно”. Куката се завързва направо за основното влакно, плувка може въобще да не се използва. Предимството на този метод е в това, че шаранът при налапването на примамката не чувства съпротива. Ако на голям водоем трябва да хвърлите надалеч, малко по-нагоре от куката се слага т.нар. контрольор – плувка за повърхностен лов, която осигурява необходимата маса за хвърлянето и по-добре сигнализира за кълването. Вместо контрольор може да се използва прозрачен воден балон. Предимството му е в това, че може да регулира масата за хвърлянето, като се пълни с различно количество вода. По този начин се приспособява към условията на лова. Примамката: хляб, плуваща храна за кучета или протеиновите топчета Pop-Up. Предварително примамката се обработва с ароматни вещества, което увеличава привлекателността им. При класическия лов на хляб е необходимо да се обърне внимание на следното: Белият хляб за тостер не е подходящ, защото бързо се разпада и не се задържа дълго на куката. Когато хлябът се втвърди, може да се използва частично. Най-подходящ е още невтвърден черен хляб. Коричката от черен хляб издържа на много хвърляния, като не пада от куката.
Свободната кука
Препоръчвам използването на такъм от косъм при повърхностния риболов. Примамката не се слага на куката, с помощта на игла за стръв се нанизва на косъма. Така куката е напълно свободна и при засичане по-добре влиза в устата на шарана. По този начин се увеличава броят на успешните кълванета. Храната за кучета понякога трудно се надява на косъма. Тогава на помощ идва Bait-Band – малко гумено пръстенче, надянато на примамката. Примамката е готова и следва да направим хвърлянето. Ако обаче хвърлите под самия нос на рибата, по-скоро ще я изплашите. По-добре е леко да прехвърлите шарана и след това бавно да придъпвате примамката към отворената й паст. Ако шаранът открие лакомството, което силно го заинтересува, в повечето случаи той плува целенасочено към него и го взема. Но може да се случи и така, че неочаквано от дълбините да изплува риба, която до този момент риболовецт не е забелязъл. Направете правилната пауза преди засечката – това е най-трудната част от такъв вид риболов. Ако засечете много рано, може да извадите примамката от устата на рибата, а ако зъкъснеете, не е изключено шаранът сам да я изплюе. Но с времето се явява усещането за правилния момент на засичането. Ваденето на рибата с лек прът силно се отличава от обикновения шаранов такъм. С по-тънко влакно ще се наложи да действате по-внимателно. В такива условия големият шаран силно се съпротивява.
При обикновения шаранов лов, когато рибата накрая е извлечена от водата, в близко време в тази точка не можете да очаквате друго кълване. Но мобилния риболовец на повърхностен лов веднага намира следващото многообещаващо място. И играта започва отново.
Георги Тодоров