chat
Онлайн риболовен магазин за риболовни принадлежности и аксесоари
Language
English
Bulgarian
Кошница
Брой:
Общо:
Поръчай
Безплатна доставка за поръчки над 99 лв до офис на Еконт за България
Начало Статии ВСИЧКО ЗА РИБОЛОВА НА СОМ

ВСИЧКО ЗА РИБОЛОВА НА СОМ



ВСИЧКО ЗА РИБОЛОВА НА СОМ
Нещо от биографията на хищника
 
Сомът е най-големият хищник в нашите водоеми. Има издължено тяло, покрито с дребни плътни люспи, с огромна глава, пастта му е пълна с дребни, но остри зъби, два дълги мустака на горната челюст и четири по-къси – на долната. Сомът е способен да глътне жертва, която малко му отстъпва по обем и тегло, но това се случва много рядко, най-често негова храна са дребните дънни рибки, миди и раци. В края на 30-те години промишлените картели ловели сомове тежки повече от 300 кг и дължина повече от пет метра. Днес такива екземпляри не се срещат. При благоприятни условия и наличието на хранителна база теглото на сома на възраст четири години е приблизително пет килограма, на осем години – 16, а на 15 е между 30 и 40 кг, на 20 – от 60 до 120 кг. Сомът живее най-много 25-35 години.
Основната отличителна черта на сома е, че не обича топлото. Ако водата се нагрее до 12-15 градуса, той почти престава да се движи и изпада във вцепенение. През цялото лято се крие в дупки под коренищата и камъните, в дълбоките язове със студена вода. През това време сомът се храни малко. Само в тъмните нощи може да напусне убежището си, за да се подкрепи. В такива нощи сомът се движи основно по дъното и в пълна самота. Не броди много, но по целия водоем. След като хапне, отново се връща в убежището си и може да остане там без да се движи, в състояние на полусън, една седмица и повече. Затова улавянето на сом през лятото е голяма рядкост.
Най-много сомове има в басейните на Каспийско, Аралско, Азовско и Черно море. В България сом има в Дунав, в язовирите, а по разкази на риболовци също в Марица и Тунджа. В басейна на Северния ледовит океан тази риба я няма. В повечето случаи сомовете се държат в големите ями, разположени недалеч от руслото. Сомовите ями често са покрити с паднали дървета и други препятствия, които за него служат за укритие от силното течение и едновременно са място за засада. Сомът не обича бързото течение и излиза на основното русло само по време на лов. Ямата, която обитава, обикновено има един изход към основното русло, другият винаги излиза в плитък участък. След като едно място му омръзне, сомът напуска своите владения но по принцип само в периодите на нереста и есенното придвижване в местата за зимуване. Ако хареса някое място, сомът остава там на практика целия сезон и го напуска за малко само за да намери храна.
Ако няма възможност да се разсели по цялата река поради неблагоприятни условия – плитки участъци, тинесто дъно, гъсти водорасли, липсата на храна, конкуренцията на други хищни риби, той остава на едно място и в подобни условия теглото му не е е повече от 1,5-5,0 кг.При изобилие от храна ямата могат да обитават 1-2 сома.
Поради факта, че бракониерството процъфтява през последните години, сомът не стига до преклонна възраст. Често сомаджиите могат да уловят гиганти около 100 кг. В реките теглото му може да стигне 15-20 кг, в езерата и водоемите – по-малко: 5-7 кг, въпреки добрата хранителна база.
Сомът и налимът не са роднини, но имат общи качества и функционални особености. Сомът и налимът са санитари на подводния свят. Въпреки съществените различия те имат определено външно сходство и явно са скроени по един тип. Стръв като жаби, малки рибки, месо, червеи са лакомства и за двата вида риби.
И сомът, и налимът са дънни риби, пътеките им минават близо до дъното, затова те избягват тинестото дъно, предпочитат да се държат в чиста проточна вода. Те не са стадни риби, но при благоприятни условия и достатъчна хранителна база на малки участъци от акваторията на водоема се наблюдава струпване на особи на една възраст и с еднакво тегло, където напълно са търпими един на друг. И двата вида риби са домоседи, привърженици на веднъж завинаги избраните места. С това завършват приликите и започват разликите. На една територия сомът и налимът не могат да съседстват. Сомът се справя лесно с дребния налим. Ако налимът се храни на дъното или близо до него, сомът ловува както в слоя вода, така и на повърхността.
40% от хранителната база на сомовете са млади и дребни рибки. Сом, който тежи до 10 кг, преследваи напада дори стадо червеноперки и друга дребна риба. След като достигне до по-голямо тегло, той поради своята неповрътливост на практика престава да гони подвижните рибки и напада жертвите си само от укритието.
Едрият сом може да засмуче жертвата си на разстояние повече от един метър, като я засмуква заедно с потока вода. И по това прилича на кита.
Когато сомът хване жертвата си в горните слоеве вода, на повърхността се появяват буруни и точно се чува характерният глуховат звук, който не може да се сбърка.
Сом, тежък повече то 30 кг, е достатъчно консервативен и се движи търсейки храна по принцип по едни и същи пътеки и дълбочини на водоема. Много рядко приближава брега, търсейки дребни рибки или жаби.
Сомчета на възраст 1-3 години заемат крайбрежната полоса, малките заливи и протоци. Те са най-големите врагове на вашата стръв, защото независимо дали от растителен или животински произход, първи се оказват именно сомчетата.
С понижаването на температурата на водата сомът се скатава в дълбоките ями, по това време есенното хранене на практика е завършило и сомовете на една възраст в една зимовална яма с настъпването на студовете престават да се хранят и се вцепеняват и в това състояние остават до началото на пролетта.