МАГИЯТА НА КЛЬОНКА

Вероятно никога няма да имаме достоверни данни за първия риболов, който е използвал кльонка. Но несъмнено кльонкът е възникнал поради наблюдателността, остроумната догадка и досетливост на човека, тясно свързан с реката.

На пръв поглед не е ясно защо сомът реагира на звука на кльонка, но броят на кълванетата с кльонк и без кльонк е в съотношение 10:1. При риболов на кльонк сомът забележимо по-смело взема стръвта, вероятно от опасени, че от нея може да се възползва плуващият недалеч негов събрат...

Днешният кльонк се изработва от ябълка, клен, месинг или алуминий. Дървеният е по за предпочитане от металния, тъй като дава по-силни звуци и не потъва, което е много важно, тъй като често кльонкът пада зад борда дори на опитния риболовец.

Дължината му е 32-40 см. Зад ръчката на овалното или кръгло сечение с дължина до 20 см е разположено работещо коляно под ъгъл 60 градуса към оста на ръчката. Дължината му е равна на дължината на ръчката. Роботещото коляно завършва с елипсовидно ралце или копитце. За кльонк е подходящо всяко добре полирано или оцветено дърво.

 

Правилното звучене не зависи от материала, а от конструкцията на кльонка и в крайна сметка от навика на риболовеца. Многогодишният опит сочи, че кльонкът работи добре, когато дървото е добре полирано в работната си част. Ако повърхността на дървото не е равна, има пукнатини, лошо е изшкурено, няма да можете да получите звука, нужен за успешен лов на сом. Този звук не може точно да се предаде с думи.

 

Много често общият щум на плясъка на водата, ударите по водата глъщат мелодията на кльонка. Седейки на брега до самата вода, можете да чуете звуците на съседа си, който удря кльонка на разстояние 50-100 метра.

Кльонкът никога не бива да се държи в една ръка с шнура. Това противоречи на много известни правила, правилото е елементарно, затова е излишно да се обосновава. За да извлечете верния звук от кльонка, ви трябва спокойна вода. Правилният звук напомня далечно бълбукане с примеси на звуците “кв” в началото. Неправилното звучене може да отблъсне сомовете, а звуците, които могат да ги привлекат, се постигат само с продължителни упражнения с ръцете и слуха.

Седейки в лодката, риболовецът трябва да потопи копитцето на кльонка във водата със скоростта на удара, с който може да скъса опънат лист хартия. След като потопи копитцето с удара, то се извлича от водата, като запазва предишното си направление на движението и скоростта. Първо се получават много пръсти. Музикалната школа може да се смята за завършена, ако при звученето няма пръски.

Сомът може да направи за кратко време не повече два удара с опашката, като се завърта на едната и на другата страна. Следователно, многократните удари на кльонка могат да го отблъснат и той да не атакува стръвта. Затова се препоръчва, като се извади кльонкът от водата, след първия удар да се преброи до три и на четири отново да се удари. Не бива да се форсира или забавя броенето до четири. След това бройте до девет и на десет – ударете пак. Някои риболовци извършват ударите на всеки 15-30 секунди.

И така: два-три удара, след които следва пауза от една до минута и половина. Въввсеки случай е по-добре, за да не се плаши сомът, да се премине по ямата 2-3 пъти, отколкото да се изплаши хищникът с усърдна работа с кльонка. Музиката на кльонка трябва да отговаря на обстановката през нощта или сутринта и да не внася фалш в природата, защото сомът лесно ще го разпознае.

Куките за лов на сом трябва да бъдат единични, но за едри сомове трябва да бъдат добре изработени. Не е важна извивката на куката, колкото чистотата на полирането и остротата на жилото.

Често риболовците използват по-дребни куки специално за големи сомове, за което няма разумно обяснение. Едър сом може да се хване на дребна кука и тънко влакно, но влакното може да се скъса и рибата да се отърве без полза за риболовеца.

Подходящо за сом е плетеното влакно, което трябва да издържа 30 кг мъртво тегло. Ако шнурът е слаб, риболовецът ще изпусне вече засечените сомове. Дължината на шнура да бъде 100 метра. Желателният цвят е тъмен, сомът се отнася подозрително към всичко необикновено.

Удобно за всеки вид риболов е дървеното елово мотовило, размерът на дъската 25х8х1,5 см. Мотовилото може да се сложи в метална ос с удобна за държане ръчка. Оста на мотовилото трябва да се държи в ред, да се смазва, иначе намокреното дърво на дъската може да я надуе. Тогава удобният инструмент може да заяде в най-важния момент на лова и едрият сом да се измъкне от ръцете на риболовеца. Намотаването на отпуснатия шнур трябва да става само с ръка без ръкохватката. Цялото мотовило трябва да бъде гладко, без остри ъгли, използването му да не се съпровожда с чукане или скърцане. Отпускането на шнура трябва да бъде леко и свободно.

Тежестта се изработва от олово във вид на цилиндър. Тежестта се слага на шнура и на 75-100 сантиметра от куката се закрепва. Много е важно тежестта да бъде неподвижна на шнура. ДВижещата се тежест може да изпорти риболова, защото стръвта ще се движи по-високо. За да не се случи това, обикновено завързват постоянен възел, по-ниско от който тежестта не може да се се спусне. Теглото на тежестта зависи от скоростта на течението, дебелината на шнура, размерите и формата на стръвта, нейното тегло и накрая от положението на лодката. Правилното разположение на шнура със стръвта във водата е отвесно. СТръвта по време на лова не трябва да изостава от лодката, нито да бяга напред.

За лов на кльонк е необходимо хубаво тихо време и спокойна повърхност на водата. Но ако се появи вятър, той ще се отрази на движението на лодката и следователно на положението на стръвта. Скоростта на течението в различните слоеве вода не е еднаква. Тя зависи от дълбочината на реката,релефа на дъното и други причина. Това също следва да се отчита, иначе стръвта ще се движи неправилно.  Теглото на тежестта при лов на сом е 250-300 грама.

Специално оборудвани лодки за лов на сом на кльонк не съществуват. Сомаджиите използват за целта обикновени лодки. Лодката трябва да бъде лека, устойчива, свободно да превозва до петима възрастни хора, да има добре балансирани весла, тъй като ще се налага много да се движи и срещу течението. В лодката не трябва да има предмети, които да пречат на лова.

Речните рачета са най-лесната храна за сома в нашите реки. Едрите сомове раздробяват черупките и изсмукват съдържанието. Затова те са и основната стръв при лова.

Събраните за запас раковини се съхраняват в мокрия пясък на хладно място повече от една седмица. Разтварянето на раковините става удобно с градински нож.

Ако използвате риба за стръв, пробийте гърба (острието винаги трябва да сочи опашката на рибата). Всяко месо може да служи за стръв при лов на сом.

Сомът започва да се лови веднага след нереста, т.е. в края на май или в началото на юни. Кълването се усилва до края на юни, след това постепенно пада до половината на август, а през септември окончателно замира. За лова на сом следва да се изчяка до пълното осветляване на водата.

Тихата топла нощ от вечерната заря до възхода на слънцето е най-доброто време за лов на сом на кльонк. С изгрева кълването се прекратява. През деня сомове се ловят рядко, но е възможно следобедно кълване. Не бива да се излиза за сом в студено ветровито време и в дъжд. Шумът на капките във водата заглушава звуците на кльонка.

Ловът на кльонк е много активен – и ръцете и мозъкът на риболовеца действат активно. Основното е воденето на стръвта. Дъното на ямите често е неравно, влачещата се по дъното примамка, както и висящата нависоко сомът няма да вземе.

Тишината е необходимо условие за успешен риболов. Не чукайте, не тъпчете по лодката, сомът от нищо друго не се плаши така, както от чукането.

Сомовете кълват различно. Огладнелият, от нищо необезпокоеният сом, натъквайки се на стръвта, смело я хваща и бяга встрани. Тъй като движението на лодката невинаги съвпада с посоката на движение на сома, риболовецът винаги усеща удар. Той може да бъде едва забележим и много рязък, когато сомът се засече сам. Такива кълването във вид на силен удар се помнят дълго. Винаги трябва да бъдете готови за такъв род кълване.

Може да се случи сомът да открие стръвта, но да не я вземе а да се трие около нея, да закача шнура. След като си поиграе със стръвта, да се отдалечи и отново да се върне при нея. Такова кълване се нарича вяло. Играта на сома със стръвта добре се предава на шнура. При вяло кълване на сома се стараят да засекат с не много рязък удар, налага се засичането да стане няколко пъти. Почти всеки засечен на кукака сом прави скок встрани от лодката. Понякога на сто и повече метра той се носи без спиране. Поддържайте свободно ръчката на мотовилцето в дясната, а с пръстите на лявата ръка леко придържайте бягащия след сома шнур. Ако остане малък запас от шнур, а сомът не кълве, трябва да смените метода. Препоръчва се да легнете по-удобно до кърмата, да пуснете ръцете с мотовилцето във водата и притискайки шнура, постепенно да включите буксирането. Плаването за сома е съвсем безопасно, при това той скоро ще се умори и ще спре. Ще излезе на повърхността, след това отново ще се спусне на дъното.Следва шнурът да се намотава не на мотовилцето, а на кръгове на дъното на лодката, по-далеч от краката, за да не се заплетат те в него.

По време на тегленето към борда сомът ще направи още няколко убийствени удара, ще се хвърля встрани, докато се умори. Признак на силна умора е превъртането му отстна на страна или на гръб. Сомът тогава губи управлението и скоро ще се превърне в жертва на риболовеца. НО докато сомът е във водата, трябва строго да се следи поведението му. Отдъхналият сом може отново да се метне към дъното или встрани и да скъса шнура.  Стигнал до дъното на ямата, сомът може с часове да не се мръдне от мястото си. В този случай го плашат, най-често ударите на веслата на лодката. Сомовете панически се боят от чукане. Често се случва сомът да издърпа влакното в камънаци или коренища и да го заплете. Този сом пропада за риболовеца или често загива. Но по правило е изключително жизнен и търпелив.

След като сте уловили първия сом, ако времето и силите ви позволяват, севърнете на изходния пункт с лодката и отново пуснете в действие кльонка, на същата яма. Там можете да уловите и втори и трети сом. Хубавите ями в реката не са толкова много и скоро сомовете ще заемат други по-малко удобни места. Предварително сомовете могат да се захранят – например от вечерта със захранка от рачешко месо. В топла вода захранката трябва да се сменя не по-късно от едно денонощие. Захранката забележимо ще промение резултатите от лова. Там, където сомовете са малко и са пръснати по целия водоем, захранката е просто необходима.

Ловът на сом на кльонк е толкова увлекателен, че риболовецът, който дори да не хване, а да изпусне едър сом, до края на живота си ще бленува за водовъртежи, сомове, тихи вечерни зори...