Има риболовци, които за нищо на света не искат да разкрият малките си тайни за успешен риболов. На риболовните сбирки се разказват какви ли не небивалици, но почти никога не се споделят секрети.
Един мой познат, учител по математика, е прекарал на риболов може би по-голямата част от живота си. Но интересното е, че вече 30 години си води дневник: колко риба е хванал, на какво е кълвяло, какво е било времето и пр. Живее в едно малко село с река, която гъмжи от риба, и с гора, пълна с гъби. Цял живот мечтае да открие универсалната примамка, т.е. такава, на която винаги да кълве. Веднъж му казали да купи от аптеката някакво масло, купил и полял червеите си за стръв вечерта, а на сутринта всички били измрели…
Друг мой приятел, аптекар, познава всякакви микстури, с които обработва стръвта си. Виждал съм как на всички не им кълве, а при него – риба след риба. Сменяш мястото – пак същото, при него кълве, при тебе – нищо. Така и отнесе тайната си в гроба, без да я каже на някого.
Аз обаче знам един метод, с който рибата кълве на поразия. Ето каква е тайната ми: вечер поливам червеите с подсладена вода, тъй че сутрин стават сладки, и рибата ги хапва с голямо удоволствие…
Има и риби, на които им харесва миризмата на гума. Отрязваш парче подметка от стара обувка, слагаш на куката – и рибата започва да кълве.
За червеите мога да напиша цяла книга. Примерно пускам обикновения земен червей в стърготини, след това го боядисвам в червено, за да го забележи рибата. С какво ги боядисвам ли? С варено настъргано цвекло. Преди това ги подхранвам с извара и картофи. Такава стръв харесва особено на платиката.
Издателство “РАСПЕР”