КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕЗИ СТРАННИ ВОБЛЕРИ ДЖЕРКБЕЙТИТЕ
По принцип не само примамките без плавници могат да бъдат причислени към това семейство. Тази група примамки е получила името си благодарение на техниката на водене, а не на конструкцията им. Техникат идва от английската дума to jerk (дърпам). Риболовецът може да дърпа не само джеркбейти, но и воблери, меки пластмасови примамки и дори старите добри люлещи се блесни. Но докато другите примамки могат да играят при монотонно водене, класическият джеркбейт без интензивна работа на пръта и макарата ще остане неподвижен. Само осъзнатите действия на риболовеца могат да събудят силата, способна да извади от дълбокото щуката мечта.
Най-забележителното при джеркбейтите е, че при определени условия техниката с тях се признава за много ефективна.
Въпреки че са примитивни, джеркбейтите имат магическа сила, която кара човек да се съсрeдоточи и да размърда въображението си.
Въпреки примитивната си конструкция и не много съвършен външен вид, джеркбейтите както и преди продължават да ловят едра риба от двете страни на океана, превъзхождайки и изящните блестящи спинербейти, и реалистично изглеждащи силиконови примамки.
За да ловим правилно
За да лови ефективно на джеркбейти, на риболовеца често му се налага да проявява търпение, да има добро снаряжение и макар и повърхностни знания за техниката на лова с този вид примамки.
Абсолютно всеки джеркбейт може да привлече хищника само при правилно и коректно водене. Това, разбира се, е важно за всички видове риболов, но особено при лов на джеркбейти.
Някои от джеркбейтите изисква рязко дърпане на пръта, други – деликатно подръпване, но има и такива, които могат да работят само при равномерно намотаване. Колкото по-разнообразна е играта на примамката, толкова по-висока е ефективността й. Това може да се постигне, с циклични дърпания и подръпвания, като постоянно се контролира увисването на влакното. Между последователните движения задължително трябва да има паузи.
За да се научите на правилната комбинация от тези движения, може да практикувате на плитководни участъци с прозрачна вода. Предполага се, че вашата примамка ще имитира болна, отслабнала рибка, която с всички сили се опитва да се скрие на дълбокото, при това скоростта и силата, придавани на пръта, е въпрос на тренировки.
Много джеркбейти се закачат във влакното с централната си тройка при много силно дърпане и с тях трябва да се борави деликатно.
Класическите джербейти
Сн. 1 Класически модели джербейти
1 - SALMO Jack 18; 2 - MUSKY MANIA Burt; 3 - FUDALLY-Reef Hawg;
4 - FRANK SUICK Musky Thriller; 5 - BOBBIE BAITS Giant Bobbie;
6 - JACK COBB's ROUND Nose Countdown Glinder.
Класическите джеркбейти нямат намерение да работят, затова мнозина риболовци след първото замятане си мислят, че тези примамки са като играчки, които може да са ефективни в Америка, но не и у нас. Това е грешно. Всяка такава примамка е уловила доста щуки.
Отдаван е известно, че едрите щуки са закоравели канибали. Поради това популацията им се намира под естествен контрол. Тайната на ефективността на повечето класически джеркбейти е в идеалната имитация на движенията на дребна щука. Движенията им повече приличат на удари или скокове отстрани встрани.
Поради липсата на потопяващ плавник съпротивлението на джеркбейтите във водата при намотаване на влакното е минимално, затова те изискват постоянно внимание и контрол на риболовеца. Класическите модели - (Suick, Burt или SALMO Jack), са екстремали сред съплеменниците си. Дори при относително леко постъпателно движение те запазват тенденцията за движение напред, при това резки завои правят рядка, траекторията им е прахообразна.
Сн.2. Схема на водене на класически джеркбейти, която осигурява прахообразно движение на примамката.
При воденето е важно да се осигури минимално опъване на влакното – това е трудон, но без това не може да се засече.
Обикновено заради увисването на влакното движенията на примамката имат лека задръжка след подръпването на пръта и в резултат празните кълванета най-често се извършват в първите секунди след паузата.
Когато става дума за техника на лова на джеркбейти, следва да се обърне специално внимание на разликите в използването на плаващи и потъващи модели. Плаващите джеркбейти обикновено се използват на дълбочини от 0,5 до 3 м, а потъващите – от 2 до 5 метра.
За пример да вземем SALMO Jack 18. Веднага след замятането примамката трябва да се потопи с няколко леки дърпания. Броят на тези дърпания зависи от дълбочината на конкретното място на лова. Jack постига своята максимална дълбочина на потапяне – приблизително 1 метър, след 2-3 къси движения. За лов на половинметрова дълбочина е достатъчно само едно движение, след това примамката може да се насочи към повърхността.
Сн.3. Схема на водене на потъващия джеркбейт SALMO Jack
Максималната дълбочина се постига с движение на пръта от положение “краят на спининга на нивото на бедрото” до докосването му на повърхността на водата. Понякога за да се прокара примамката край растителността или да се издърпа с усилие през водораслите, се налага риболовецът да държи пръта нагоре, ловейки буквално под повърхността на водата. След това с увеличаването на дълбочината върхът на пръта трябва да се отпуска все по-близо до повърхността на водата. След дърпането Jack се потопява, като от време на време променя своя курс или изскача към повърхността. Когато паузата между дърпанията попадне на фазата на потапянето, тя зависва във водата, накланяйки главата надолу и леко полюшвайки се. Ако средната дълбочина на водоема надвишава два метра, най-добре е да се използва потъваща примамка. Играта и движението на потъващия Jack малко се отличава от плаващия. Той се движи напред по-енергично, но малка вибрация по време на спирането също има място. При такива паузи примамката потъва много бавно, леко се полюшва от страна встрани. А това за щуките е направо умопомрачително.
Ако дълбочината рязко се понижи до 4-5 метра, може да се използва способността на примамкатада се потапя. След замятането риболовецът трябва да дочака примамката да стигне нужната дълбочина, за да може сед това да пристъпи към серята дълги и спокойни дърпания, съпровождани от паузи, по време на които примамката продължава да се потапя.
Всички са наясно, че истинските местообитания на щуката са обраслите с камъш участъци. Ако той расте много гъсто, има смисъл да рискувате и да заметнете примамката колкото е възможно по-далеч, след това, като почакате 1-2 секунди, да започнете да я дърпате с високо вдигнат прът. Още щом примамката излезе на открития участък вода, дърпането трябва да се намали, като се позволи на Jack да се потопи по-ниско.
Много ефективен начин, с който следва да се завършва всяко движение на примамката, е добавянето на малко късо движение с китката към дърпанията. Всяко дърпане се извършва с движение на цялата ръка, но едва забележимото движение с китката в края ще придаде на примамката допълнително малко ускорение. Тази техника работи превъзходно с двете версии на Jack.
За пореден път повтаряме, че трябва да се контролира увисването на влакното. И плуващия, и потъващият модел имат еднакво изискване в това отношение.
И така класическия лов на джеркбейти като Jack, Burt, Reef, Hawg или Suick се състои в майсторското владеене на такъма – в синхронната работа на пръта и макарата, която убира провисването на влакното след всяко опъване. Това е най-сложното в управлението на изкуствените примамки.
Това е друга група джеркбейти, която не изисква толкова активно дърпане. При риболов на пулбейти са напълно достатъчни деликатните и не много дълги дърпания, за да се постигнат превъзходни резултати. Шведският Zalt, американският Beliver или полските Fatso или Warrior, на фирмата САЛМО могат да послужат за добър пример на тези примамки
Трудно е да се посочи границата между класическите джеркбейти и пулбейтите. Тук е важно да се разработи собствена система на дърпанията, която да бъде подходяща за посочената примамка.
Примамката на фирмата САЛМО се появи на пазара през 2001 г. Това е пулбейтът Fatso, който веднага стана популярен сред европейските риболовци. Този необикновен хибрид между джеркбейта и воблера бързо доказа, че въпреки големия си размер – 14 см, с него се атакува не само едра щука, но и гигантски бели риби.
Техниката на лова на Фатсо е много проста. Благодарение на своята необикновена конструкция тази примамка действа дори при равномерно дърпане, претъркаля се отстрани встрани като голяма люлееща се блесна. Понякога точно тази необикновена игра се оказва много успешна. Наричат я “стилът на Моника” (Moniek style) в чест на изобретателя на тази техника на водене Моника Роземайер. Но най-ефективен се оказва комбинираният “стил Моника” и плавните дърпания.
Съпротивлението на Фаст във водата е малко по-голямо от Jack, но това не освобождава риболовеца от постоянния контрол на опъването на шнура. В зависимост от дълбочината в мястото на лова и от това дали плаваща или потъваща примамка се използва, риболовецът трябва или да започне воденето веднага след замятането, или да изчака няколко секунди, като даде възможност на пулбейта да се потопи до желаната дълбочина. След това може да започне воденето по описаната методика.
Ключов момент в джеркинга, който се състои от повтарящи се дърпания, са паузите между движенията на пръта. От една страна, именно при тези паузи се извършва кълването. От друга, е крайно тежко своевременно да се засече заради увисване на влакното. Този промлем зависи от опитността на риболовеца и условията на риболова. Риболов от закотвена лодка в безветренно време е идеалното условие.
Дълго време за най-добро време за лов на хищник на джербейт се смяташе лекият вятър. При това единствената тактика за облавяне на интересни точки в такива условия
е воденето на примамката срещу вятъра или по течението, защото понякога при страничен вятър риболовецът губи визуален контрол над примамката и влакното често увисва. Именно поради този факт се появи техниката на лов на пулбейти, която позволява да се намали броят на “празните” кълванета и да се засили контролът над такъма.
Техниката се състои в задържане на пръта на една линия с влакното – по този начин се избягват случайните движения на върха на пръта. Необходимото ускорение на примамката се придава само с по-бързо намотаване на макарата. Използвайки тази техника, риболовецът може да почувства дори най-внимателното кълване.
Засичането с едри куки е тежко. Дори прътът да е къс и твърд, а влакното плетено, за добро засичане ще трябва да приложите сила. Защото при класическата техника, ако кълването стане в самия край на дърпането, все едно остава малко пространство, за да се направи засечката. Ловът по описания начин увеличава силно ъгъла, необходим за засичане.
Съществува леко модифицирана техника на такъв лов, по-известна като “пъргавият Гонсалес”, или Speedy Gonzales. Тя може да се използва, когато щуката не проявява никакъв интерес към други методи на подаване на примамката. Риболовецът трябва само да намотава толкова бързо, колкото е възможно, да задържи за 2-3 секунди, след това да повтори всичко отначало.
Това е трудно за обяснение, но понякога такова просто изменение във воденето дава невероятен ефект. И тогава ще разберете колко бърза е щуката, решила да атакува своята жертва.
Глайдерите са най-леките при използването на джеркбейтите. Ако сте решили да пробвате своите сили в джеркинга, започнете именно с глайдера.
Тези примамки са получили името си от английския глагол glide – пълзя. Тази дума описва точно играта на тази примамка.
Благодарение на уникалната си конструкцияи баланс глайдерите пълзят ту вляво, ту вдясно след всяко дърпане на върха на пръта, някои бавно се люлеят по време на паузите. Такава допълнителна игра дават само най-добрите глайдери и те увеличават ефективността на примамката няколко пъти, особено по време на най-ниската активност на хищника.
Освен това глайдерите могат да бъдат използвани и в много други техники. Това значи, че е невъзможно да се отдели една техника като единствено вярна.
За да усвои лова на глайдер, риболовецът следва да отработи базовата техника колкото може по-добре. В Америка я наричат walking the dog – да разходя кучето. Същността й е в това, примамката да се води с променливи плавни движения, разделени на паузи с различна продължителност.
Дългите махове позволяват на примамката да пълзи
Дистанцията, на която може да се отдалечи глайдерът, е право пропорционална на техния размер – колкото те са по-големи, толкова по-дълго ще продължи пълзенето. Но не бива максимално да се използва тази способност, защото в този случай може лесно да се загуби контрола над примамката и да се пропусне моментът на атака на хищника.
Дължината на хлъзгане на глайдера е необходима за всеки конкретен случай, завършвайки неговия ход с дърпане на пръта. И пак това е свързано с постоянен контрол над работата на примамката, което е особено важно по време на паузите при въртене на макарата, когато примамката се потапя или се вдига към повърхността.
При най-благоприятните услови (при липсата на вятър) такова потапяне, което позволява да се достигне до нужния хоризонт на лова, може да продължи от 10 до 20 секунди. В този случай върхът на пръта трябва да се държи вдигнат високо нагоре и постоянно да се наблюдава влакното, като се контролира опъването й.
Един пример за използване на метода за лов край подводно възвишение
В такива ситуации е добре лодката да се закотви на най-горната точка на възвишението и да се хвърля в дълбокото.
Сн. 6. Схема на водене на глайдера при лов край подводно възвишение.
Знаейки, макар и приблизително дълбочината в точката на замятането и скоростта на потапяне на примамката, риболовецът дава възможност на глайдера да се потопи на нужната дълбочина, а след това води примамката към лодката по вече описания класически способ с дълги паузи.
Най-простата, но най-ефективната техника, както казахме, е “стилът на Моника”. Същността му е в просто монотонно и равномерно намотаване на влакното. Колкото и невероятно да звучи, понякога именно този метод на водене е максимално привлекателен за щуката. В повечето случаи смесената техника, която включва няколко различни стила на подаване на примамката, е максимално ефективна. Това е особено забележимо във водоеми, където риболовецът лови за първи път.
Повечето глайдери са в плаващи и потъващи версии. Много риболовци смятат, че за ефективен лов във всякакви условия е достатъчно да имат само потъващи модели, но плаващите глайдери на плитки участъци са направо незаменими.
Сн.7. Схема на водене на плуващ глайдер на плитък участък.
За лов на дълбочини от 0,5 до два метра се препоръчва да се изберат плаващи модели, от 1,5 до 5 метра – потъващи. И ако в първия случай глайдерите постигат максимална дълбочина благодарение на импулсивните, бързи движения с пръта (върхът трябва да бъде насочен надолу, към повърхността на водата), то във втория е необходимо плавно, бавно водене, което дава възможност на примамката време за потапянето.
Воденето и на едните и на другите примамки по повърхността на водата е достатъчно просто: те се водят на самата повърхност и извъшват паузи след няколко хлъзгания (например в прозорците между водораслите или растителността), понякога им се дава възможност за няколко секунди да полежат на повърхността и да създадат около себе си съблазнителни кръгове във водата. По този начин може да се размърда дори най-ленивата хищница. Кълването ще се запомни за дълго.
С джеркбейтите вие можете отново да откриете за себе си любими водоеми и да хванете риба, за съществуването на която дори не сте подозирали. А има и вероятност да станете истински фен на кастинга.
Сн. 1 Класически модели джербейти
замятането риболовецът трябва да дочака примамката да стигне нужната дълбочина, за да може сед това да пристъпи към серята дълги и спокойни дърпания, съпровождани от паузи, по време на които примамката продължава да се потапя.
