Накрая обаче се престраших и с няколко приятели, част от които майстори на този вид риболов, а останалите схватливи новобранци, след дълги уговорки по телефоните, се събрахме и яка софииска група обединена около риболовния форум „NaRiba.com” с няколко души подкрепления се изнесохме към Душанци да видим дебел ли е леда.
След кафетата на ОМВ-то и лудо каране през мъглата се озовахме на стената на язовира, където тъкмо се подготвяха за влизане няколко групи риболовци. Местните „рибари” естественно отдавна бяха на леда, разпробили по 20-30 дупки на човек и заредили шишета за пъстърва в дълги редици, даже в началото помислихме , че са коридори за гребане и се зачудихме какво правят върху леда, но ситуацията бързо ни се изясни от притичващите между тях субекти, вадещи и презареждащи такъмите.
На стената ни посрещна и последния член на групата, символичния домакин, карловеца Иван. Вече в пълен състав се приготвихме и влязохме. Еуфорията бе голяма, за трима от нас това бе първо стъпване на леда и в нас се бореха страха от неизвестното и страстта към нови приключения. Да си призная краката ми доста се стегнаха щом стъпих на леда, а преполагам и при Иво и Мартин бе същото.
Разпробихме първите дупки и можещите заметнаха (т.е. спуснаха) примамките. Незнаещите се залепихме за тях да попиваме опит. Дълбочината се оказа внушителна, около 10-12 м и вля нови притесненияв нас, но затова пък леда бе дебел, около 30 см.
Скоро първите костури се пренесоха върху леда и нас ни засърбяха ръцете. Поприготвихме някоя и друга въдица, а останалите ни снабдиха с блесни и мормишки и упорито заклатихме. Ивака се разписа първи. Е, то е разбираемо, той си призна че е взел дикиш като е наругал една бабичка на спирката сутринта.
Иван се зае с Мартин и му спретна някакъв таен такъм, с който той също започна да дърпа рибета. Изоставах само аз и затова зарязох въдицата и се изстрелях отново при корифея на групата Деди, да попия още чалъми. Гледах го как уверено поклаща въдицата, вперил поглед в трептенията на кивока и същевременно го затрупвах с въпроси. След няколко съвета относно клатенето и избора на стръв отново хванах въдицата. Риболова потръгна и при мен, даже взех да взимам предимство пред останалите новобранци...
Преобладаваха дребни костури и бабушки, което бе нищо за знаещите, но за мен си бе голяма тръпка и почти целия ден не се отлепих от въдицата. Добре че бе леда та шишето с вино безпроблемно летеше между нас.
По обед на Ивака му писна и реши да напомни за какво сме се събрали. Изскочи на брега (как му се отдаде незнам ) и скоро оттам започна да се вие пушек и замириса апетитно на печено месо. Импровизираното барбекю работеше с пълна пара.
И като се почнаха едни мезета, едни вина , едни ракии, една туршийка... За приказките и лакърдиите няма да ви говоря, те са ясни. Изловихме де що риба имаше по света...
Голям купон се получи, през целия ден гората наоколо ехтеше от смях и бъзици, а когато Ванката измъкна една пъстърва целия язовир разбра. Жалкото е само че толкова бързо мина деня и трябваше да събираме и да се изнасяме.
Прекрасен ден с прекрасни приятели, с нови ледени удоволствия и най-важното риба.
Като заприбирахме се оказа че рибата не е малко и то при положение че можещите пускаха почти всички риби обратно, че били дребни. Дребни, дребни ама кеф.
Вече съм заклет фен на подледния риболов и смятам занапред често да се отдавам на това зимно удоволствие.
НАСЛУКА на всички и опитайте от прелестите на подледния риболов.
Краислав ДИМИТРОВ