Сомът е най-големият хищник в нашите водоеми. Има издължено тяло, покрито с дребни плътни люспи, с огромна глава, пастта му е пълна с дребни, но остри зъби, два дълги мустака на горната челюст и четири по-къси – на долната. Сомът е способен да глътне жертва, която малко му отстъпва по обем и тегло, но това се случва много рядко, най-често негова храна са дребните дънни рибки, миди и раци. В края на 30-те години промишлените картели ловели сомове тежки повече от 300 кг и дължина повече от пет метра. Днес такива екземпляри не се срещат. При благоприятни условия и наличието на хранителна база теглото на сома на възраст четири години е приблизително пет килограма, на осем години – 16, а на 15 е между 30 и 40 кг, на 20 – от 60 до 120 кг. Сомът живее най-много 25-35 години.
Основната отличителна черта на сома е, че не обича топлото. Ако водата се нагрее до 12-15 градуса, той почти престава да се движи и изпада във вцепенение. През цялото лято се крие в дупки под коренищата и камъните, в дълбоките язове със студена вода. През това време сомът се храни малко. Само в тъмните нощи може да напусне убежището си, за да се подкрепи. В такива нощи сомът се движи основно по дъното и в пълна самота. Не броди много, но по целия водоем. След като хапне, отново се връща в убежището си и може да остане там без да се движи, в състояние на полусън, една седмица и повече. Затова улавянето на сом през лятото е голяма рядкост.
Най-много сомове има в басейните на Каспийско, Аралско, Азовско и Черно море. В България сом има в Дунав, в язовирите, а по разкази на риболовци също в Марица и Тунджа. В басейна на Северния ледовит океан тази риба я няма. В повечето случаи сомовете се държат в големите ями, разположени недалеч от руслото. Сомовите ями често са покрити с паднали дървета и други препятствия, които за него служат за укритие от силното течение и едновременно са място за засада. Сомът не обича бързото течение и излиза на основното русло само по време на лов. Ямата, която обитава, обикновено има един изход към основното русло, другият винаги излиза в плитък участък. След като едно място му омръзне, сомът напуска своите владения но по принцип само в периодите на нереста и есенното придвижване в местата за зимуване. Ако хареса някое място, сомът остава там на практика целия сезон и го напуска за малко само за да намери храна.
Ако няма възможност да се разсели по цялата река поради неблагоприятни условия – плитки участъци, тинесто дъно, гъсти водорасли, липсата на храна, конкуренцията на други хищни риби, той остава на едно място и в подобни условия теглото му не е е повече от 1,5-5,0 кг.При изобилие от храна ямата могат да обитават 1-2 сома.
Поради факта, че бракониерството процъфтява през последните години, сомът не стига до преклонна възраст. Често сомаджиите могат да уловят гиганти около 100 кг. В реките теглото му може да стигне 15-20 кг, в езерата и водоемите – по-малко: 5-7 кг, въпреки добрата хранителна база.
Сомът и налимът не са роднини, но имат общи качества и функционални особености. Сомът и налимът са санитари на подводния свят. Въпреки съществените различия те имат определено външно сходство и явно са скроени по един тип. Стръв като жаби, малки рибки, месо, червеи са лакомства и за двата вида риби.
И сомът, и налимът са дънни риби, пътеките им минават близо до дъното, затова те избягват тинестото дъно, предпочитат да се държат в чиста проточна вода. Те не са стадни риби, но при благоприятни условия и достатъчна хранителна база на малки участъци от акваторията на водоема се наблюдава струпване на особи на една възраст и с еднакво тегло, където напълно са търпими един на друг. И двата вида риби са домоседи, привърженици на веднъж завинаги избраните места. С това завършват приликите и започват разликите. На една територия сомът и налимът не могат да съседстват. Сомът се справя лесно с дребния налим. Ако налимът се храни на дъното или близо до него, сомът ловува както в слоя вода, така и на повърхността.
40% от хранителната база на сомовете са млади и дребни рибки. Сом, който тежи до 10 кг, преследваи напада дори стадо червеноперки и друга дребна риба. След като достигне до по-голямо тегло, той поради своята неповрътливост на практика престава да гони подвижните рибки и напада жертвите си само от укритието.
Едрият сом може да засмуче жертвата си на разстояние повече от един метър, като я засмуква заедно с потока вода. И по това прилича на кита.
Когато сомът хване жертвата си в горните слоеве вода, на повърхността се появяват буруни и точно се чува характерният глуховат звук, който не може да се сбърка.
Сом, тежък повече то 30 кг, е достатъчно консервативен и се движи търсейки храна по принцип по едни и същи пътеки и дълбочини на водоема. Много рядко приближава брега, търсейки дребни рибки или жаби.
Сомчета на възраст 1-3 години заемат крайбрежната полоса, малките заливи и протоци. Те са най-големите врагове на вашата стръв, защото независимо дали от растителен или животински произход, първи се оказват именно сомчетата.
С понижаването на температурата на водата сомът се скатава в дълбоките ями, по това време есенното хранене на практика е завършило и сомовете на една възраст в една зимовална яма с настъпването на студовете престават да се хранят и се вцепеняват и в това състояние остават до началото на пролетта.
се движи и изпада във вцепенение. През цялото лято се крие в дупки под коренищата и камъните, в дълбоките язове със студена вода. През това време сомът се храни малко. Само в тъмните нощи може да напусне убежището си, за да се подкрепи. В такива нощи сомът се движи основно по дъното и в пълна самота. Не броди много, но по целия водоем. След като хапне, отново се връща в убежището си и може да остане там без да се движи, в състояние на полусън, една седмица и повече. Затова улавянето на сом през лятото е голяма рядкост.
малки участъци от акваторията на водоема се наблюдава струпване на
особи на една възраст и с еднакво тегло, където напълно са търпими един на друг. И двата вида риби са домоседи, привърженици на веднъж завинаги избраните места. С това завършват приликите и започват разликите. На една територия сомът и налимът не могат да съседстват. Сомът се справя лесно с дребния налим. Ако налимът се храни на дъното или близо до него, сомът ловува както в слоя вода, така и на повърхността.