По лесно е да хванеш скобар, отколкото да намериш къде е струпана рибата на реката
От две години се канех да посетя река Некар, за да ловя скобар, но винаги нещо ми пречеше. А когато имах време, или нивото на водата беше много ниско, или много високо. По някакви причини скобарът кълвеше само при нормално ниво на водата. Щом нивото на водата се нормализираше, веднага ми се обаждаше моят приятел Томас Роле, който винаги следи ситуацията на реката. Накрая Томас ми се обади и ми каза, че всичко е наред. Но когато на следващия ден пристигнах на Некар, неочаквано нивото й започна да се вдига. Вероятно през нощта бяха отворили бента или шлюзата. Но ние вече бяхме тук и искахме да извлечем максимум полза от дадената ситуация.
Захранката 
За основа вземам кашкавалена захранка, в която добавям малко контрастиращо жълто брашно от смлени бели сухари и няколко зърна царевица. Смесвам два килограма Barbe Spezial и три шепи жълта захранка. През нощта накиснах в термоса коноп, защото той привлича добре скобара, както и повечето хищни риби. Бухналите зърна сложих в миксер и ги смлях, след това ги добавих в захранката. Смятахме да ловим малко по-ниско от моста, а след това под бента, т.е. на силно течение, затова добавихме в захраската около 15% пясък за баласт. От основната смес се получиха два вида захранка.
1. “Бомба” със забавено действие. От сместа с добавени две шепи кастери и една шепа смлян коноп се оформятпет големи и плътни топчета, които бавно да се разпадат на дъното. За целта се отцеждат върху кърпа. Получават се супертвърди топчета. Бомбите се оформят леко плоски като котлети и се хвърлят срещу течението.
2. Привличаща смес. В останалата готова захранка се добавят три шепи смлени сухари в жълт цвят. Тях течението ги отнася бързо и те събират стоящата надолу по течението риба на захраненото място. Привличащата захранка, която заради наличието на брашното от сухарите е по-рохкава и суха. За да се разпадат тези топчета, в захранката се добавя половин литър червеи.
Постоянно дохранване с червеи
По време на риболова на всяко второ замятане на такъма допълнително се хвърлят 10-15 червея в точката, която се намира на 2-3 метра по-високо по течението. Това се прави с едната ръка с помощта на кобра, която държа в джоба си. С едната ръка хвърлям червеите, с другата – държа пръта. Освен това след всеки 2-3 минути хвърлям по едно от рохкавите топчета захранка.
След 20 минути клъвна първият скобар. Но бях недоволен от резултата и реших да сменя таткитата на захранване – не хвърлям повече червеи. Вероятно защото те се бяха разлетели, скобарите се преместиха много надолу по течението. Вместо това на всяко четвърто замятане на примамката хвърлям и буца от червеи и кастери с големина колкото орех. Това трябва по-концентрирано да привлече скобарите нагоре по течението къ основната захранка. Обикновено на това място при нормално ниво на водата се лови на разстояние 15-20 метра от брега. Но при по-силно течение рибата очевидно се държи малко по-близо до брега. Това се потвърди след известно време.
Италианският стил
И двамата ловихме с болонски въдици, дълги седем метра с макара и монофилно основно влакно с диаметър 0,14 мм. Използвахме плувка с овално тяло и тежка 2 г. Топчетата при лова в италиански стил са разположени във вид на верижка с различни разстояния между тях. Малко по-нагоре от верижката се разполага основната тежест от две съединени топчета или капковидни тежести. Дори на опитния риболовец му трябват 15 минути, за да монтира тази схема на тежестите. И понеже на нашето място примамката по-често се взема от кефал или силно съпротивяваща се бяла мряна, ние сложихме повод с диаметър 0,12 мм. Тежестта се замята с равномерно движение. Преди замятането дължината на влакното от куката до върха е равна на дължината на пръта. Пръта с бързо движение приведохме от положение два часа на положение десет, нула нула. Такъмът полетя в изправен вид, затова нищо не се оплете и примамката естествено падна на дъното. Много е важно по време на воденето примамката да се задърж на дъното. Там се хранят скобарите, както показва разположението на устата им. Когато примамката стигна дъното, аз контролирах влакното с показалеца, като го държах на шпулата на макарата с открита дъга. Така придържам такъма или го освобождавам и мога във всеки момент да направя бърза засечка. Ние специално подавахме примамката така, че няколко сантиметра поводът да се влачи по дъното. След това увеличихме работният спуск, за да докоснат дъното последните две тежести.
Естествен дрeйф на примамката
Ловяхме стоейки. Така по-лесно контролирахме кълването, плувката и стръвта. При лов на скобар стръвта трябва да се движи много естествено, сякаш просто я носи течението. Но в този риболовен ден хващането на скобара не беше лесно.
Известно време търсихме рибата. Опитах да ловя на 1-2 метра от върха на пръта, след това на разстояние само шест метра от брега. Това донесе накрая желаното кълване след три часа доста неуспешна работа. Рибата стоеше малко по-близо до брега, което ние очаквахме. С Томас хванахме десет хубави скобара, изпуснахме и няколко при ваденето на силното течение.
Ценни съвети
В този ден Томас много ми помогна, посъветва ме в последния час да ловя със захранка от допълнително количество слепени червеи, защото течението беше станало още по-силно. Бързо смесих ¾ литра червеи със специално лепило и добавих малко пясък. Слепените червеи във вид на малки топчета колкото монети от едно евро хвърлях в мястото на хранителната следа при всяко второ замятане на примамката.
Томас ми предложи в сложилата се ситуация да търсим скобара близо до брега. Беше просто невъзможно рибите да се вадят от голямо разстояние. Вероятно захранката беше отнасяна от течението към брега. И скобарите следваха захранката към брега.
Михаел Шльогел
Издателство “РАСПЕР”