Кълването на костура коренно се различава от кълването на щуката. Плувката бързо се гмурва под водата и без да се спира, изчезва в дълбокото. Костурът не притажава голямата уста на щуката, затова е принуден да атакува стръвта с глава. Задържането и глъщането зависят от това доколко дълбоко в пастта се намира стръвта след първата хватка. Поради неспособността си дълго да преследва, костурът се промъква максимално близко до жертвата за мълниеносен удар. Стартовата скорост на костура е по-голяма дори от тази на щуката. Рибката, уловена откъм опашката, има големи шансове да се освободи, защото челюстите на костура нямат нито зъби, нито сила да задържат жертвата. Затова често се лови на жива рибка, закачена на единична кука за устраната.
Неслучайно куката с късо стъбло и крушовидна извивка се нарича костурова. Смята се, че тя е най-доброто оръжие срещу този вид риба. Костурът плътно притиска жертвата, старае се да я глътне и неизбежно става жертва на своята лакомия. Куката по принцип добре се забива с жилото си в глътката или в плътните тъкани на устата. Изискванията към куката за лов на едър костур са същите като за едра щука, а и въобще за всяка едра риба.
Шарановите риби за разлика от хищниците имат по-разнообразно поведение по време на храненето. Платиката и каракудата по различен начин глъщат червея или булгура. Всички видове стръв, които познават – бял и торен червей, ручейник и пр., след като са вдигнати от дъното, мигновено се оказват в устата им, а след това бързо погълнати.
Затова размерът и цветът на куките нямат значение, по-важен е размерът, дали стръвта е прясна, което значи дали е естествена. Затова през зимата, когато платиката е по-внимателна, охотно кълве на 1-2 бели червея на куката, отколкото ако са повече. Понякога опитните риболовци съветват белият червей да се нанизва на тънка черна кука, защото така се съхранява по-добре и по-трудно се травмира. Но според други това твърдение е заблуда. Те смятат, че дребната тънка кука е прекият път до загуба на рибата. Понеже е малка, тази кука трудно ще забие дълбоко и стабилно в меките тъкани на устата на рибата, освен това не може да се държи стабилно по време на ваденето. На практика всяка риба, която почувства болка след засичането, инстинктивно държи устата отворена, влакното с куката се опъват в една линия, а куката, ако не се счупи, още по-лошо – се разгъва или натрошава в устата на рибата, и така вместо риба на нея остават само малки частици от рибата. Тънката кука не се препоръчва дори за уклей, тъй като устата на тази риба е доста твърда, а краят на устната – слаб, и лесно се къса. Избягвайте куките китайско производство, нека не ви мамят техните оригинални форма и цвят. Предпочитайте само такива, на които са посочени имената на известна фирма производител. А червеят може да се закрепи леко и на достатъчно твърда кука с остро жило. Отдавна не се практикува метода на цялото нанизване на червея и криенето на жилото. От тази гледка рибата не се плаши, а в момента на засичането откритото жило лесно се впива в меките тъкани на устата.
Изкуствените видове стръв – зърна, средата на хляба, тестото и др., не се глъщат веднага от рибата, а поетапно. В началото
стръвта се затяга в устата с потока вода, рибата я идентифицира и пробва на вкус. След това почти винаги се хвърля назад и отново затяга, известно време държи и само след това започва да глъща. По време на глъщането каракудата и другите шаранови риби почти винаги се движат. Това отразява и кълването – плувката отива встрани и потреперва. Това треперене е всъщност съкращаването на гълтачните мускули. Най-доброто време за засичане! Ако засечете по-рано, когато плувката току –що е легнала или се е наклонила, рискувате цялата операция да е напразна. Каракудата пробва стръвта и засичането може да стане в този момент, когато тя за кратко я е изплюла. През зимата, когато се лови платика, е нужна пауза след вдигането на върха и след това да се засече. Най-добрият вариант е когато платиката се е засякла за месестата глътка или небцето. В този случай тя лесно се вдига към повърхността, защото болката бързо изморява рибата. Ако платиката прави кръгове, върти се и силно упорства – това е признак, че е засечена с външната част на устата, т.нар. хобот. Това е най-лошият вариант – има голяма вероятност рибата да се изскубне вследствие слабото поражение, което куката е нанесла, и слабостта на тъканите на самия “хобот”.
Ситуацията се усложнява и от това, че опъвайки влакното и опитвайки се да вдигне рибата малко нагоре, риболовецът провокира платиката да се съпротивява и скъсва устната й с куката. А това води до загуба на рибата. За тази цел е нужна тънко, еластично, но здраво влакно, което се разтяга без последици с 10-12%. То компенсира силните удари на рибата, позволява леко да се вдигне към повърхността. Вдигането на платиката вече е половината от успеха.
Същото е и с каракудата. Засечена за устната, тя се съпротивява силно, неутрализира опитите на рибололеца да се обърне на страна и да се закара до кепчето. В момента, когато куката пробие меките тъкани на глътката или устата, каракудата бързо се успокоява. Болковият шок я прави послушна и лесноуправляема. Описаното ще ви накара внимателно да подходите към подбирането на размера, формата и дебелината на куката, остротата на жилото й по отношение на риболова на всяка риба.