Все повече риболовци се интересуват от лов на спининг на хищни риби с използването на меки примамки – туистери, виброопашки, октопуси, силиковони рибки.
Аз също някога бях начинаещ, вярно, че това беше преди 30 години, когато още не познавахме гумените примамки, нито
термините джиг-глава, нито джиг-водене. Тогава ловяхме на тежест с червей на повода и дънна въдица. Мисля, че съм любознателен, мислещ риболовец. Често с колеги риболовци си задаваме различни въпроси за техниката на лова. И тези въпроси ме накараха да напиша за особеностите на стъпаловидното водене на меките примамки. Зная, че има много написано по темата, но тя е безкрайна и обобщеният опит задължително ще послужи на новака и на много други спинингисти да стигне до желания момент – засичането на желаната риба.
Да започнем от речната бяла риба
Преди да опиша подробно техниката на лова, ще разкажа за воденето на джига (имам предвид джиг-глава с мека примамка). Това водене може да се нарече базово, класичесто.
Вие се намирате в лодка на река със средно течение. Под вас дъното е равно по цялата дължина, на която ще замятате джига, дълбочината е 4-5 метра. Идеални условия за риболов. Замятате, джигът докосва повърхността на водата, вие затваряте дъгата на механизма, който държи влакното на безинерционната макара. Краят на спининга се сгъва под теглото на джига и силата на течението на водата, джигът започва да пада на дъното.
В момента на падането може да настъпи кълването. То ще се усети като чукане по джига, потрепване или слаб удар. По принцип в този момент кълването се усеща отчетливо. Засечката става веднага, влакното трябва да бъде плетено. То моментално придава и най-малкото допиране до джига и поради факта, че е неразтегаемо, много бързо засича рибата.
Не са прави онези, които твърдят, че бяла риба се лови добре на монофилно влакно. Може и да се лови, но този вид влакно не усеща повечето кълванета, а и да ги усети, поради разтегаемостта си, просто няма да може да засече.
Дебелото плетено влакно изисква по-тежки джигове, макари и спининги. За лов на равно място, където няма препятствия е достатъчно влакно, което да издържи 10 кг. Използването на по-мощно влакно за параметрите на нашите реки едва ли е оправдано, с изключение на лова на сом. Може спокойно да се доверите на Power Pro с диаметър 0,15 мм и натоварване 9 кг, макара Twin Power 3000 F.
Ако в момента на падането няма кълване, джигът се спуска на дъното. Краят на спининга леко се изправя – върху него въздесйтва само силата на течението на водата.
Направете два бавни оборота с ръчката на макарата. Задачата ви е бавно да вдигнете джига над дъното. Още щом
започнете да въртите ръчката на макарата, спинингът отново се огъва, джигът се откъсва от дъното и отново ще въздейства на спининга. След като завършите оборотите на макарата, започнете да броите – сто и едно, сто и две, сто и три. Джигът трябва да падне на дъното – краят на спининга отново леко се изправя. С една дума джигът извършва някаква траектория около дъното, която напомня вълна. Траекторията може да се определи като стъпаловидна, а воденето на базата на тази траектория е стъпаловидно. За да ловите бяла риба, трябва да усвоите тази техника.
Главният момент във воденето е паузата след намотаването – 2-3 секунди. Спазвайте това условие и се старайте да не вдигате джига много високо над дъното, защото бялата риба обикновено атакува на един метър от дъното. Повечето кълванета се извършват на фазата на падането на джига на дъното след като се спре намотаването.
За да се контролира по-добре поведението на джига по време на воденето, ви трябва спининг с бърз монтаж. Вашето водене трябва да изглежда така: замятане, докосване на джига до повърхността на водата, падане на джига на дъното при затворена дъга на държателя на влакното, краят на спининга в момента на падането се огъва и леко трепти. След това джигът пада на дъното, вие парвите 1,5-2 оборота с ръчката на макарата, пауза от 2-3 секунди. След падането на джига на дъното, замирате за една секунда и отново започвате стъпаловидното водене. Воденията се извършват едно след друго и трябва да си приличат. Това е скучно донякъде, но иначе няма да можете да хванете бяла риба. Става дума за есенната бяла риба на река. С този начин на водене рибата може да се улови във всеки сезон.
Ето как се извършва воденето в конкретни условия
Краят на октомври. Аз съм на реката. Стоя в лодката с лице към течението. Под водата има равен речен вир (или баластриера), който е разположен край десния стръмен бряг с паднали във водата дървета.
Отляво има плитък участък с ясно изразено спадане на дълбочината във вира. Това е типичния вир, от който можете да извадите бялата риба. Вирът има изходи, от които рибата излиза да се храни и точно те ме интересуват. Замятам строго по течението. Лодката ми е закотвена в началото на вира. Не зная каква джиг глава да избера, за да изпълня базовото движение. Затова имам различни по тегло джиг-глави, от леки до тежки – до 40 г. Избирам глава 20 г, закачам на нея 10-сантиметрова виброопашка. Замятам максимално надалеч по течението. Джигът започва да пада на дъното. Ето краят на спининга се изправя и аз започвам воденето. Два оборота на ръчката, пауза, преминават седем секунди, и джигът отново докосва дъното. Операцията обаче се проваля, джигът се оказва доста лек. Слагам по-тежък джиг, 25 г, отново правя максимално замятане. Джигът пак пада на дъното, но по-бързо отколкото в първия случай, тъй като главата е по-тежка. Започвам воденето. Намотаване, пауза – джигът се влачи по дъното, пак намотавам, пауза – и отново няма игра. Но продължавам и в някакъв момент се появява секундна пауза, на следващата крачка – 2-3 и няколко степени се получават базови. Радвам се, че съм открил джига с нужната тежест, продължавам воденето, защото до лодката разстоянието още е голямо, правя още няколко степени и паузата започва да се увеличава, стига до 5 и повече секунди, джигът престава да пада на дъното, зависва в слоя вода.
Не се налага да се чака кълване, макар да има изключения, когато може да се хване щука или распер, есенна бяла риба рядко се улавя. Започвам да намотавам влакното на макарата.
Какво става под водата? На първия участък от воденето след замятането джигът не играе по базовата траектория, просто се влачи по дъното, макар виброопашката да извършва слаби колебания. Ъгълът между влакното и силата на течението е остър и силата на течението заедно с подемната сила на намотаване на макарата не стига за откъсване на джига от дъното. Кълване може да се случи и на този участък от воденето, но ако сте новак, няма да го почувствате. Ако имате качествен спининг с бърз строеж например "G. Loomis GL-3", всички докосвания до джига по дъното, влаченето по него се възприемат като меки плавни тласъци, а кълването на бялата риба се усеща ясно като леко почукване. Джигът изминава някакакъв път по дъното и ъгълът между влакното и силата на течението се увеличава. Появява се възможност за базово водене. Този участък може да се нарече втори участък на воденето. На този втори участък вероятно ще има доста кълванета. Ще се проявяват както на първия участък като почукване, задържане, удар или едва усетено потрепване. Моят съвет е – при всяка промяна в поведението на джига, незабавно засичайте рязко и силно.
Ъгълът между влакното и силата на течението се е увеличил толкова, че джигът е престанал да пада на дъното. Този участък от воденето ще наречем трети. Анализирането на ситуацията е приключило. Мислено си представям различните видове водене. За да осъществя успешно воденето на първия участък, слагам джиг глава с тегло 20-25 грама, примерно 23 грама. И всичко върви както трябва. Джигът играе почти до втория участък, след това излиза от придънния слой, но не извършва нужното движение. На втория участък от играта използвам 25-грамов джиг. На третия слагам глава с тегло 28 грама и тя се оказва достатъчна за извършване на движението на третия участък. Границата между тези участъци усещам интуитивно.
Съвет от моята практика
Първо замятам лека джиг-глава. Не затварям дъгата на държателя на влакното, а отхвърлям някоко метра влакно от макарата с ръка. Джигът пада на дъното, макар че в момента на хвърлянето на влакното може да има кълване – вие ще го почувствате с пръстите, и започнете воденето. Ето джигът престава да играе и зависва в слоя вода. Отбелязвам на влакното следа с флумастер. След това намотавам влакното на макарата. Заменям леката джиг глава със средна по тежест, хвърлям и чакам кога ще падне на дъното, след това може да се прокара по дъното, но ми е интересно да се вслушам във влаченето по дъното, затова намотавам влакното до отметката и започвам воденето на втория участък. Когато и тази джиг-глава бъде отнесена, поставям на влакното още една отметка и я намотавам на макарата. За лов на последния, трети участък поставям тежка джиг-глава, замятам я, намотавам влакното до втората отметка и прочуквам близкия участък от дъното.
Така по време на замятането съм обловил дъното с класически стъпаловидно водене. На тази операция може да попречи само боклукът, който се закача за влакното и джига, а и силният вятър. Теорията е завършена. Правим равносметка. Три
различни по тегло, но с една форма джиг-глави – например във формата на топче. Джиг-главите с различни форми се държат различно във водата, те могат съществено да променят и траекторията на движение, и времето на падане на джига на дъното. Още имаме три еднакви размера от един вид, но различен цвят примамки, например виброопашките Relax, Mann's . Още имаме отметки на влакното за водене на джиг-главите. Ако по целия вир силата на течението е еднаква, не се променя дълбочината, вие можете премествайки се по вира, да го обловите целия от началото до изхода. Макар че най-често бялата риба взема джига при падането от плиткото в дълбокото.
Казаното до тук се отнася за всяка река, само теглото на джиг-главите може да бъде различно – всичко зависи от силата на течението, от дълбочината, но принципът на подбирането им при водене против течението е еднакъв. С натрупването на опит необходимостта да се правят отметки на влакното отпадат.
Георги ТОДОРОВ
Издателство “РАСПЕР”