Ето че есента отново ни напомни за себе си. Начинаещият риболовец тъжно гледа дъжда и лошото време зад прозореца и започва да търси място за съхраняване на такъмите. Но опитният риболовец тихо се радва на предстоящото спокойно кълване. Тишината и философският покой са верни спътници на есенния риболов. Вече са си отишли и последните шумни почиващи. Изчезва и бичът за риболовците – комарите и други летящи твари. Едновременно с това риболовът на муха клони към нулата. Рибата бързо отвиква от “въздушната” храна. Постепенно се променя и поведението на рибата. Ако през лятото сме очаквали да кълве най-добре в мрачно време, с настъпването на есента можем да разчитаме на добър улов през ясните слънчеви дни.
Макар че топлолюбивите риби с настъпването на студовете на практика престават да се движат, риболовецът има за кого да приготви такъмите. За щуката настъпва активното сезонно хранене, на каракудата можете да угодите с меката част на бял хляб или каша, шаранът се лови добре на бял червей или царевица, а червеноперката – на торен червей. Спинингистите ловят щука недалеч от растителността. Трябва да помните, че колкото по-студено става, толкова по-надълбоко отива рибата.
Универсална рецепта за кълването през есента няма. Много зависи от местността и времето. Но винаги до вас можете да
откриете добрия стар рибар, готов да сподели своята мъдрост, макар и с добавка на измислици. Задачата на слушащия е да сортира разказаното и да остави нещо в паметта си, а над другото да се посмее и да го забрави.
Есенното време до големите студове е най-успешният период за лов на хищни риби. Костурът, щуката, бялата риба и други хищници отварят апетита си, сатраят се преди трудното зимуване да натрупат повече жизнени сили. Освен това всички хищници мръстят в края на зимата и ранната пролет и развитието на хайвера в утробите им изисква много храна.
В това време риболовецът не само се променя външно от топлите дрехи, дъждобраните и грейките, но се променя и лексиката му. През зимния сезон е много популярно понятието жерлица. Сред такъмите за хищни риби са привлекателните живи и изкуствени рибки, блесни и пр. През този сезон риболовецът е наясно, че когато наоколо е тихо и водата е гладка, хищникът не кълве.
През есента се променя и характерът на рибата. Бялата риба е слаб боец и почти не се съпротивява. Но взема стръвта сравнително рядко. Основата на риболова са костурите от няколко стотин грама, бялата риба до килограм, и щуката до два килограма. По тях риболовецът трябва да се ориентира, когато подбира такъмите.
Щуката във всяка възраст обича местата с водна растителност или коренищата. На чисто дъно тя излиза само за храна и при прехода от едно място на друго. Обитаващата такива места щука не пропуска случая да хване примамката, която скача като риба над главата й. Воденето на примамката е колкото може по-близо до дъното, сред растителността, без бързане, с краткотрайни секундни паузи и леки подръпвания на влакното. Щуката може да вземе хубавата примамка през целия ден, но най-добре в утренните и вечерните часове, когато приближав брега. През деня рибата не взема много охотно блесната и повече я преследва от любопитство.