Скобарът е риба от семейство шаранови. На дължина може да стигне до 50 см, а на тегло – кило-кило иполовина, рядко до два. Среща се най-вече в реките, които се вливат в Черно, Азовско, Каспийско, Балтийско море. В България скобарът обитава средните течения на Янтра, Лефеджа,Струма, Искър, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и Дунав. Може да се срещне и по вировете със скалисто дъно.
Скобарът е стадна риба, която много обича течението. Обикновено се държи в дънния слой на водата в участъците с твърдо дъно – пясъчно, глинесто или каменисто. Обикновено се храни през деня, основно с растителна храна, но и с червеи, личинки и насекоми. Понякога скобарът се издига и на повърхността на водата, като търси храна. Най-често скобарът се лови на плувка и чрез водене, по-рядко на дъно. Ловът е успешен със захранване. Обикновено се лови рано сутрин, най-активно кълве по време на цъфтежа на жълтата акация. През зимата скобарът се събира в дълбоките ями, рядко кълве по време на първия лед, но най-редовно в края на зимата. Засеченият скобар се съпротивява много бурно и често се изскубва от куката.
Скобарът е много интересна и ценна риба, която излежда просто, но в същото време ефективно. На пръв поглед прави впечатление устата, която се намира по-ниско от главата. Това разположение на устата показва, че хищникът води придънен начин на живот и изсмуква (скубе) като прахосмукачка от речното дъно различни безгръбначни организми. Смята се, че скобарът силно е намалял през последнте години, което е свързано с намалената му популация. Есенният риболов на скобар е с нищо несравнимо удоволствие, което радва сърцето…
Скобарът е много силна, но едновременно с това проста и доверчива риба. Пребивава на места, където има кефал, но е по-малко внимателен. Като някои други риби и скобарът обича мътилката, която го привлича отдалеч. В мътилката обикновено търси личинки на насекоми, изрити от пясъка или тинята. С възрастни насекоми, падащи във водата скобарът рядко се храни. Най-често скобарите могат да се видят на повърхността по време на нереста, след това в май и юни по време на излюпването на личинките. Като дневна риба скобарът нощува в дълбоки участъци или излиза на брега под храстите, където често съседства с червеноперката. В слънчево време от брега се вижда как стобарът стои на дълги редци в алая, докосвайки дъното в бързеите на реката. Стадата понякога са много гъсти и многобройни. При вида на щуката скобарите се пръскат мигновено. Скобарът няма промишлено значение, поради факта, че не се среща в голямо количество.
Кълването на скобара е много особено, несигурно, изискващо бърза засечка. И разбира се, трудно ще се улови, ако не е захранен.
Прътът за риболов на скобар е много лек. Дължината е в зависимост от предпочитанията на риболовеца и особеностите на водоема. Може да се използва както монофилно така и плетено влакно. Плувката трябва да е достатъчно лека и чувствителна със съответната тежест и с възможност за добавяне на олово близо до куката, т. нар. подпаска. Според мен най-удачните куки за ловене на скобар за и кука № 9-10. Някои риболовци предпочитат по-твърди пръти и копринено влакно, които дават възможност да се направи по-силно засичане. Все пак опитът си казва думата – целесъобразно е да се лови на гъвкави пръти на разтягащо се влакно. Те парализират резките движения на хванатата риба.
Най-удобно е скобарът да се лови на дълбочина около 1,5 метра, но може да се открие и на три метра дълбочина. Обикновено се държи там, където вълнението и бистротата се намаляват и дълбочината изведнъж се увеличава.
През лятото скобарът кълве от ранно утро, преди изгрева, но пикът на кълването е два часа след като слънцето изгрее. Към 11 часа кълването почти се прекратява, защото рибата вече е прехранена със захранката. Кълването отново се подновява след 2,3 и 4 часа, но с редки изключения скобарът кълве по-лошо вечер отколкото сутрин. През октомври скобарът вече се държи на по-дълбоки места и почти не излиза на бързеите, по това време кълве само към обяд.
Най-важният момент от кълването на скобара е зах ранката. Който първи от риболовците хвърли захранката на нужното място, той и ще улови. Всички скобари от близките разстояния се струпват около захранката му. Ние сме свикнали захранката на скобара да е основно от хляб, но много добър резултат дава и елдата смесена с глина или подправена с конопено или ленено масло. Към захранката каквато и да е тя задължително трябва да се добавя и бял червей, ако това ще е стръвта на която ще го ловите. При силно течение е необходимо да се използва специално лепило за слепването на червеите към захранката и глината. В противен случай течението ги отнася и скобарите хукват да ги гонят.
Важен компонент в захранката, независимо дали е купена от магазина или направена домашно, е лененото или конопено масло. То й дава много силен аромат, който рибата усеща отдалеч, освен това има и слабително действие, което ще накара рибата отново да дойде да се храни. Освен конопено и ленено масло някои добавят в кашата няколко капки ефирно масло – ментово или анасоново, особено е полезно да се употребява масло от дървото родия (oleum rhodii) , защото то не съхне толкова бързо, но е по-спорно от другите.
Най-добрата захранка за скобар според чуждестранната преса на слабо течение са трици и мравешки яйца. Недостатък на тази смес е, че събира много дребосъци. Някои риболовци предпочитат за захранка на скобара едри пшенични зърна, предварително опечени, плюс мравешки яйца. Всичко се смесва с глина, за бързо течение сместа е по-лепкава, за слабо течение – по-рохкава. В захранката може да се добавят извара, яйца и трици. Ако стръвта е личинка, в захранката също трябва да има личинки. Обикновено личинките се използват в захранката в късна есен.
На дълбоки и достатъчно бързи места, ако има много скобари, е добре да се употребява тежка захранка, а именно – ечемик, пшеница, булгур.
През последните години скобарът по нашите реки се лови основно през късна есен и зимата. Искър и Струма буквално се засипват от риболовци. Тук разбира се няма да говорим за бракониерските методи на риболов, които да съжаление са много разпространени сред нашите рибари.
Скобарът взема стръвта много по-нежно от червеноперката. Той не дърпа плуващата примамка, а я задържа с хрущялните си устни дълго, без да я глъща. Затова на слабо течение не е ясно дали кълве или стръвта се е закачила за нещо. На бързей кълването се характеризира с внезапно изчезване на плувката. С потапянето на плувката трябва да се засече и толкова по-енергично, колкото е по-слабо течението. В противен случай скобарът ще изплюе стръвта. При добро кълване скобарът потапя плувката, т.е. задържа стръвта и бавно се придвижва с нея встрани, от което плувката заема под водата косово направление. В повечето случаи се закача в ноздрата, рядко в ъгъла на устата, още по-рядко за долната устна. В първия случай скобарът най-често се изскубва. Едва ли има друга риба, която толкова често да се изскубва от куката. На десет кълванета обикновено има 6-7 пропуска, а от 3-4 засечени скобара само един може да бъде изваден.
Едрият скобар е силна и бойна риба. Засечен, той бързо се втурва в противоположната посока на засичането. Едрият скобар плува на зиг-заг, прави резки движения и остри завои. Риболовците казват, че се дърпа като куче на каишка. Това е най-въртеливата риба, но съвсем скоро се уморява. Ако прътът е гъвкав, а влакното здраво и първият натиск е издържан, скобарът се вади лесно, но продължава да се мята от страна настрана. Понякога се стреми да изскочи от водата и да се преметне, за да се изскубне от куката. Важно е още в самото начало да покажете главата му над водата и да задържите така няколко секунди. Успеете ли да го направите рибата се успокоява и се вади много лесно.
Нито една риба не се разваля толкова бързо като скобара. Хванат сутринта, следобяд той вече се е омекнал. В гастрономическо отношение скобарът отстъпва на кефала и е по-вкусен в пушен вид или приготвен на консерва.
Скобарът е риба от семейство шаранови. На дължина може да стигне до 50 см, а на тегло – кило-кило иполовина, рядко до два. Среща се най-вече в реките, които се вливат в Черно, Азовско, Каспийско, Балтийско море. В България скобарът обитава средните течения на Янтра, Лефеджа,Струма, Искър, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и Дунав. Може да се срещне и по вировете със скалисто дъно.
Скобарът е много силна, но едновременно с това проста и доверчива риба. Пребивава на места, където има кефал, но е по-малко внимателен. Като някои други риби и скобарът обича мътилката, която го привлича отдалеч. В мътилката обикновено търси личинки на насекоми, изрити от пясъка или тинята. С възрастни насекоми, падащи във водата скобарът рядко се храни. Най-често скобарите могат да се видят на повърхността по време на нереста, след това в май и юни по време на излюпването на личинките. Като дневна риба скобарът нощува в дълбоки участъци или излиза на брега под храстите, където често съседства с червеноперката. В слънчево време от брега се вижда как стобарът стои на дълги редци в алая, докосвайки дъното в бързеите на реката. Стадата понякога са много гъсти и многобройни. При вида на щуката скобарите се пръскат мигновено. Скобарът няма промишлено значение, поради факта, че не се среща в голямо количество.
През лятото скобарът кълве от ранно утро, преди изгрева, но пикът на кълването е два часа след като слънцето изгрее. Към 11 часа кълването почти се прекратява, защото рибата вече е прехранена със захранката. Кълването отново се подновява след 2,3 и 4 часа, но с редки изключения скобарът кълве по-лошо вечер отколкото сутрин. През октомври скобарът вече се държи на по-дълбоки места и почти не излиза на бързеите, по това време кълве само към обяд.
Най-добрата захранка за скобар според чуждестранната преса на слабо течение са трици и мравешки яйца. Недостатък на тази смес е, че събира много дребосъци. Някои риболовци предпочитат за захранка на скобара едри пшенични зърна, предварително опечени, плюс мравешки яйца. Всичко се смесва с глина, за бързо течение сместа е по-лепкава, за слабо течение – по-рохкава. В захранката може да се добавят извара, яйца и трици. Ако стръвта е личинка, в захранката също трябва да има личинки. Обикновено личинките се използват в захранката в късна есен.
През последните години скобарът по нашите реки се лови основно през късна есен и зимата. Искър и Струма буквално се засипват от риболовци. Тук разбира се няма да говорим за бракониерските методи на риболов, които да съжаление са много разпространени сред нашите рибари.