Не са малко въдичарите, които предпочитат за риболов реките пред язовирите. Аз също съм един от тях, макар че никога не се отказвам от какъвто и да било риболов. Израснал съм на брега на река и съм свикнал да гледам как плувката се движи по течението. И тръпката и майсторлъкът тук си казват своето. Искам да споделя някои от своите наблюдения и тайни при риболова на река. Всъщност тайните, които винаги гарантират добър улов са само три. Място, място и пак място. Решаващо е да се идентифицират местата, които най-вероятно обитава рибата. Защото във водоем без риба и най-добрият риболовец на света няма да хване нищо. Но дори един начинаещ може да се научи в течение на времето да открива най-добрите места за риболов.
Да се открие правилното място не е толкова проста работа. Понякога са необходими дори сериозни знания в областта на аквакултурите. За това могат да се изпишат цели книги. И тук не става въпрос само да се открият обещаващи добър улов места по течението на реката, макар това, разбира се, да е първата стъпка. От значение е къде се хвърля стръвта и по кое време да се ходи на риба. Тези фактори водят до максимален успех.
Кое прави едно място добро за риболов? Това зависи както от вида риба, която искаме да ловим, така и от сезона и от самото място. По-големите риби не обичат да плуват дълго време срещу силно течение и предпочитат води с малки колебания в течението. Големите риби плуват близо до дъното на реката, където предпочитаните от тях бавни води се срещат с бързите води, които носят парчета храна. От тази позиция те могат да си осигурят храна от преминаващото наблизо бързо течение. Това са отсечките, на които рибарят трябва да хвърли стръвта. В идеалния случай на мястото, където се срещат бързото и бавното течение, по повърхността на водата има водовъртежи, които посочват на риболовеца, че мястото е добро. Такива места са примерно вътрешните завои на речните извивки.
През зимата, когато става студено, рибите предпочитат дълбините и вировете, където са защитени от внезапни промени в температурите. През лятото рибата се разпределя по цялата река, тъй като тогава в целия водоем отново има на разположение естествена храна. През летните месеци рибите предпочитат вода, обогатена с кислород. Ако любимата ви река има бент, при горещо време това е едно особено добро място за риболов. Кой ли не е ловил на бент…
Чистотата на водата също е от значение. В кристално чиста вода рибите виждат също така добре, както и вие тях. На такива реки трябва да се действа предпазливо, внимателно и тихо. За предпочитане е да се потърси добре обрасъл бряг с храсти и дървета, чиито клони стигат до водата, макар че мнозина от рибарите търсят чистия бряг, за да могат по-добре да замятат. Като алтернатива можем да хвърлим въдицата и над клони и храсти, които образуват естествената преграда на водата. На такива места хвърляйте по-близо до брега. Може да сте сигурни, че рибата прекарва дните си там.
Също е важно и състоянието на водоема. Когато вали, дъждът размътва реката и дава на рибите прикритие, което те нямат в бистра вода. Сега те плуват без стртрах на дневна светлина. При това използват повече енергия, за да плуват срещу допълнителното течение и бързо огладняват. Риболовецът със знания трябва само да изчака високата вода да се дръпне и да започне да се избистря, така че да вижда няколкосантиметра под водата. Трябва да се използва леснозабележима и ароматна стръв, с която може да се хване риба, за която колегите ви могат само да мечтаят. Тъй като рибите не виждат много добре в мътна вода, те трябва да се осланят повече на обонянието си, за да намерят храна. Но риболовецът, който има знания, знае какво да прави. Нали от тук идва и поговорката “как се лови риба в мътна вода”.
Но всяка река си има своите особености. Едно е да ловиш на Янтра, друго на Искър, трето и четвърто на Струма или Тунджа. За това, ако ловите на непозната за вас река не е лошо да се посъветвате с местните жители. Спомням си един случай на река Тунджа на пресевните до село Зимница. Десетина баш рибари бяхме нахвърляли модерните си въдици и затрупахме дъното със захранка, но рибата така и не кълвеше на нашите въдици. Докато в близост до нас местно циганче вадеше големи кефали, червеноперки и мрени почти като Луи дьо Финес в “Ни чул ни видял”. Оказа се, че момчето лови на омесен местен типов хляб. Когато и ние използвахме същата стръв резултатите не закъсняха. Но както се казва “има, няма, за майстора има”.
Хубаво е, че днес повечето от големите реки в България се изчистиха и са прекрасно място за риболов. Остава само да си подберем мястото или сами да си го направим и разбира се да го захранваме и подържаме, докато някой не ни изпревари и седне наготово. Но какво да се прави и това го има в риболова, ето защо когато тръгвам на риба на някоя река, а и на язовир винаги нося със себе си брадва и лопата. Защото най-важното е мястото.
Георги Тодоров
Велико Търново