Какъв риболов в Израел, ще се учудите вие. Защото е знайно, че две трети от Израел са пустиня. Тази страна се бори за всеки кубически метър прясна вода... И ще бъдете прави, но не съвсем. Защото риболовът не е просто спорт, а и приятно изкарване на времето, стил на живот, тежко и вероятно заразно заболяване, той е като заплатата, която очакваш въжделено и веднага започваш да чакаш следващата, която ще дойде в сметката ти. Обхванатият от тази болест човек е подобен на наркомана или пушача.
Много риболовци, посетили Израел, не могат да се примирят с факта, че трябва да се разделят с любимото хоби. Някои от редовите рибиловци минават на морски риболов и са много доволни. Другите, които условно можем да наречем идеалисти, продължават да търсят възможности за риболов на сладководна риба. Те откриват много езера, но там висят табели от рода на – риболовът е забранен, частна територия. В Израел има много езера, които по време на суша се използват за напояване на полетата и градините. Най-често те са собственост на компаниите, производители на питейна вода “Мекорот”, Мей-Голан и др. В тези езера се развъжда риба като естествен очистител на водата, която предпазва от цъфтене и гниене.
Много риболовци тръгват по тежкия и пълен с опасности път към въжделената вода - често през нощта, пълзейки по камъните, страхувайки се от най-малкия шум и пазейки ценното си снаряжение и здраве. И всичкото това не е заради резултата, който най-често е 1-2 кг шаранче, което може да бъде купено десет пъти по-евтино от пазара, а заради адреналина.
Поначало информацията за риболова в Израел е много оскъдна. Въпреки това се появяват статии в Интернет, оформят се клубове.
Най-големият водоем в Израел е Кинарет. Там апостол Петър е ловил риба за препитание. Първият открит шампионат на Израел по спортен риболов на шаран е проведен през есента на 2005 г., който показва, че във водоема има риба. За 72 часа са уловени и пуснати 117 шарана, с общо тегло 350 кг и повече от 30 сома.
Израел е особена страна и рибата тук не е същата като в по-студените ширини. Основата на бойлите за риболов на шаран в много страни са раците, докато в Израел имат една друга напаст – сладководни риби от семейство цихлови, които са около 40 рода и повече от 200 вида. Това семейство риби се среща в почти всички проточни и стоящи водоеми в тропическата и субтропическата зона на Земята. В Израел тази риба се нарича мушт (рибата на Свети Петър), понякога тиляпия, но всъщност това е само обобщително име на всички цихлови, които обитават водоемите в Израел. Част от тях са коренните или дори ендемичните обитатели на басейна на езерото Кинерет.
Някои са докарани, или на езика на биолозите – интродуцирани от Африка. Най-разпространените видове в Кинерет не порастват повече от 200 г, а имат ниска хранителна ценност.
Тази риба е всеядна и носи маса неудобства за риболовците, които не ловят конкретно нея. Например 20-милиметров бойл, при това много твърд, само за 20 минути става колкото грахово зърно от стадото мушт. Косъмът, на който се крепи стръвта, буквално се накълцва от острите му зъби. Разсипващата се захранка за нула време е ометена. Затова през лятото, което в Израел продължава от май до октомври, към проблемите на времето – 40 градуса на сянка и търсенето на празно място за плаж, се добавят и честите премествания, което в жегата е трудно занимание. Затова през лятото най-често се лови през нощта и имат резултат онези, които имат подходящи такъми и техника за далечно замятане, тъй като основната маса от мушта се намира близо до брега. Муштът има една положителна черта – при намаляване на температурата до 17 градуса и по-ниска, той губи активността и престава да се храни. И това е причината защо всички израелски риболовци очакват зимата като манна небесна.
Освен това се забелязва, че местният шаран не може да се привлече с рибни или месни вкусове. Опитите шаранътда се храни със смеси от рибно брашно привличат всеки вид риба освен шарана. Най-популярните аромати се сменят в зависимост от времето – това са слива, банан, тути-фрути, ягода. Освен това ягодата привлича местния сом, който е пришълец от Африка. В зависимост от сезона добре действат кюспето и царевицата.
Шаранът в Кинерет
Както е доказано научно, всички видове шаран, изкуствено получени от човека и отгледани на воля се стремят да се превърнат в обикновен шаран, и Кинерет не е изключение. Тук преобладават обикновените шарани с люспи, по-рядко се срещат огледалните. На кинерет също има амур, но популацията му е много малка, среща се и толстолоб, но с обичайните такъми трудно може да се хване. Основната маса риби са от 2 до 4 кг. Количеството дребен шаран зависи от сезона и мястото на лова. Обикновено на спортните състезания се ловят шарани до 1,5 кг. Зимният шаран е по-интересен, тъй като устройва истинско сражение, а летният е по-вял.
Рекордният шаран, официално фиксиран от риболовен клуб, е 15,260 кг. Има твърдения за хванати шарани от 20 дори и 27 кг.
За водоема
Кинерет е много своеобразен водоем, има поствулканичен произход, образувал се е по една от линиите от т.нар. Северо-Африкански разлом. Водата идва от няколко вливащи се в езорото рекички, както постоянни (Йордан), така и временни (Егудия, Курси), дълбочината му е до 50 метра. На дъното му има много вулканични цепнатини, по които излиза гореща, наситена със сероводород вода. Температурата на тези извори е постоянна – около 31 градуса. Нивото на кислорода пада почти до нулата на по-ниска дълбочина от 25 метра. Бреговете са покрити с базалтови валуни, което на много места силно затруднява риболовеца (има закачания, появяват се трудности при монтирането на палатката и придвижването).
На много места дъното има стъпаловидни участъци, образувани от потопените брегови линии. Често там се откриват полуизгнили храсти и дървета, които са израснали там, ако нивото на водата на езерото продължително време е било ниско. На тези храсти живеят колонии различни видове рачета, които шаранът обича. Но те често са причина за загубата на рибата и такъма. Разстоянието до тези места варира в зависимост от плажа. Най-перспективни се оказват местата на 50 и над 150 метра.
Строежът на дъното е еднообразен – близо до брега има едри единични валуни, колкото разстоянието е по-голямо, толкова образуванията стават по-малки и постепенно преминават в пясък.
На кинерет има силно кръгово течение, в зависимост от часовете през деня то е или по часовниковата или против часовниковата стрелка. Тежести от 120 грама прехвърлят 5-7 метра без проблеми. При това повърхностното течение в същото време е насочено в противоположна страна. Всичко това силно влошава предаването на кълването на брега, затова е желателно да се използват много чувствителни сигнализатори.
Още един нюанс, който затруднява риболова на Кинерет, е уникалната роза на ветровете. Понякога налитат всезапни ураганни ветрове, което е опасно, ако риболовецът е на лодка без мотор. Почти всеки месец водната полиция издирва поредната жертва, отнесена в средата на езерото. Тези ветрове предизвикват такава буря, че вълните стигат до метър и половина.
Тактика, стратегия, техника
Понеже сме хора, потопени в работа и семейни грижи, малцина са онези, които изпитват щастието на улова. Плюс летните жеги, които трудно се преживяват (до 40 градуса на сянка и 96% влажност на въздуха), а през зимата нощният студ е до плюс пет градуса. Затова повечето риболовни екскурзии не продължават повече от 12 часа. През лятото нощните (са от 7-8 вечерта и до 9-10 сутринта), през зимата утринно-дневните са (от 4 сутринта и до четири вечерта).
За сериозно захранване не може да се мисли, като се имат предвид бурите. Захранването става от брега, с ракета или на топчета с помощта на прашка. Стартовото захранване обикновено е 30-40 топчета с разрязани бойли и зърна.
Желателно е да се излезе с лодка, да се постави маркер и да се храни от лодката. Ако няма възможност, се захранва по памет.
През лятото и есента, когато температурата на водата на повърхността и близо до брега се вдига до плюс 30 градуса, шаранът се отдалечава на дълбочини 15-18 метра, което в зависимост от плажа може да изиска замятане над 100 метра. Ако няма лодка, е добре риболовецът да има далекобойна въдица и да има добра техника на замятане. Т.е. прътът да има тест 3-3,5 лб, влакното с диаметър до 0,25, плетен шок-лидер, тежест до 150 г. Лови се обикновено на 2-3 пръта. Дължината на повода от 7 до 30 см в зависимост от сезона, прозрачността на водата и мястото на лова.
Желателно е голямо кепче с ръкохватка не по-къса от 2,5 м, дълбочината край брега е малка, дъното е осеяно с големи валуни, а както е известно, шаранът винаги си оставя сили за последен скок, който той често изпълнява почувствал с корема си дъното.
Запазването на шарана често е сложна задача, затова, ако риболовецът няма да взема рибата, колкото може по-бързо да я освободи, снима и пусне.
редовите рибиловци минават на морски риболов и са много доволни. 
Другите, които условно можем да наречем идеалисти, продължават да търсят възможности за риболов на сладководна риба. Те откриват много езера, но там висят табели от рода на – риболовът е забранен, частна територия. В Израел има много езера, които по време на суша се използват за напояване на полетата и градините. Най-често те са собственост на компаниите, производители на питейна вода “Мекорот”, Мей-Голан и др. В тези езера се развъжда риба като естествен очистител на водата, която предпазва от цъфтене и гниене.
Някои са докарани, или на езика на биолозите – интродуцирани от Африка. Най-разпространените видове в Кинерет не порастват повече от 200 г, а имат ниска хранителна ценност.
превърнат в обикновен шаран, и Кинерет не е изключение. Тук преобладават обикновените шарани с люспи, по-рядко се срещат огледалните. На кинерет също има амур, но популацията му е много малка, среща се и толстолоб, но с обичайните такъми трудно може да се хване. Основната маса риби са от 2 до 4 кг. Количеството дребен шаран зависи от сезона и мястото на лова. Обикновено на спортните състезания се ловят шарани до 1,5 кг. Зимният шаран е по-интересен, тъй като устройва истинско сражение, а летният е по-вял.
(Егудия, Курси), дълбочината му е до 50 метра. На дъното му има много вулканични цепнатини, по които излиза гореща, наситена със сероводород вода. Температурата на тези извори е постоянна – около 31 градуса. Нивото на кислорода пада почти до нулата на по-ниска дълбочина от 25 метра. Бреговете са покрити с базалтови валуни, което на много места силно затруднява риболовеца (има закачания, появяват се трудности при монтирането на палатката и придвижването).
На много места дъното има стъпаловидни участъци, образувани от потопените брегови линии. Често там се откриват полуизгнили храсти и дървета, които са израснали там, ако нивото на водата на езерото продължително време е било ниско. На тези храсти живеят колонии различни видове рачета, които шаранът обича. Но те често са причина за загубата на рибата и такъма. Разстоянието до тези места варира в зависимост от плажа. Най-перспективни се оказват местата на 50 и над 150 метра.
Понеже сме хора, потопени в работа и семейни грижи, малцина са онези, които изпитват щастието на улова. Плюс летните жеги, които трудно се преживяват (до 40 градуса на сянка и 96% влажност на въздуха), а през зимата нощният студ е до плюс пет градуса. Затова повечето риболовни екскурзии не продължават повече от 12 часа.
През лятото нощните (са от 7-8 вечерта и до 9-10 сутринта), през зимата утринно-дневните са (от 4 сутринта и до четири вечерта).
