Проектът който Ви представяме е организирането на експедиция с автомобил VOLVO XC90 до полярния кръг и заснемането на Aurora Borealis/Северното сияние/ от колегите ни: Венцислав Димитров/Baltic/, Владимир Томашевич/xmanx/ и Трифон Пальонгов от офиса на Вип Трейдинг.
Проектът включва също и издаване на пътепис, web страница, книга и организиране на пътуваща изложба в автосалоните на Moto Pfohe в България.
Според последни проучвания, през м. Март 2013 ще се наблюдава най-яркото и впечатляващо излъчване на този природен феномен за последните 11 години.
Преходът е планиран за периода 5-18 Март, като маршрута е София-Берлин-Трелеборг-Стокхолм-Абиско, а връщането е планирано да бъде през Финландия до Талин-Рига-Краков-София.
Според картата на маршрута в Google, това са около 8200 км. Генерален спонсор на експедицията е “Мото Пфое” , които любезно им предоставиха модела Volvo XC90 D5.
Pentax Bulgaria чрез Вип Трейдинг, като една от водещите фирми за внос и разпространение на фотографска техника предоставят цялото оборудване, необходимо за заснемането на това събитие.
Ко-спонсори на експедицията са съответно:
KWIAT, Coffee Inferno, Art Express
Ето и малко информация за самото явление:
Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
Полярните сияния възникват на височина 90-130 km над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 km и ширина на фронта 4 800 km.
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове.
На всеки 11 години активността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни. Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “Зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.
Небесният феномен полярно сияние протича в земната атмосфера - основно в долната част на йоносферата, а причина за появата му е Слънцето. Затова, неговото изучаване е свързано първо, с определяне свойствата и характеристиките на земната атмосфера и земното магнитно поле, и второ с проучване характера на слънчевата активност.
Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на Земята. Магнитното поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.
Полярните сияния възникват по продължение на овални зони, разположени на 23 градуса от геомагнитните полюси. Този обсег е известен като овала на полярното сияние. Поясът е по-широк от нощната страна на Земята, отколкото от дневната. Ширината на пояса от Овала на Северното сияние през нощта достига до 600 км. Важно е, че този красив спектакъл не е само за ескимосите и лапландците.
Макар формите им да са твърде разнообразни, те могат да се разделят на две основни групи: без лъчиста структура и с лъчиста структура.
Към първата група се отнасят хомогенните, спокойно светещи дъги и ивици; пулсиращите дъги, от които от време на време се появяват отделни лъчи; дифузните и пулсиращи светещи повърхнини и светенето до хоризонта.
Към втората група се отнасят дъгите и ивиците с лъчиста структура; драпериите; лъчите; сиянието, наречено корона (система от лъчи, излизащи от сравнително тъмен център – там където е магнитния зенит на мястото на наблюдението).
Особена, неотнасяща се към нито една от горепосочените групи разновидност, е пламтящото полярно сияние, при което се наблюдават едновременно лъчи, дъги и драперии. В такива сияния се разпространяват разнообразни светлинни смущения, вижда се бързо преливане на цветовете. Те приличат на зарево от далечен пламък, раздухван от време на време от поривите на вятъра.
Интензивността на полярните сияния се измерва с т.нар. коефициент на яркост (IBC) или в балове. Приети са четири бала, които се отличават с един порядът: полярно сияние от І бал е равно по яркост на Млечния път, а от IV - на пълната Луна.
