Как да хванем щука в крайградски малък водоем? Въпросът е актуален за всички спинингисти, както опитни, така и за начинаещите. А любителите на риболова на щука се вълнуват от всичко най-вече как да уловят едър екземпляр.
Дребните и едрите щуки крайно рядко пресичат ареалите на своето обитание. Отдаван е известно, че едрите и не толкова едрите особи щуки са канибали, и основната им хранителна база са себеподобните им дребни щуки. Под дребни и едри щуки се разбира границата между 600 г и 1,5-2 кг. Разбира се, щука над 2 и повече кг в крайградските водоеми е нещо много рядко. Основната причина за липсата на едър улов е недостигът на време, елементарният мързел или нежеланието да се характеризира ситуацията.
Да подберем такъмите
Ако искате да хванете сериозна щука, пригответе сериозна примамка и здрави такъми, което означава никакви лайт. Всичко е сериозно – твърдо, мощно, с поводи и пр. Детайли. Проверете всичко предварително вкъщи. Не забравяйте багора (подобен на копие инструмент с шип) и голямото кепче.
Лодката
Добре е да имате лодка. Дори по-малък водоем е по-удобно да се премествате на плавателно средство – и шумът е по-малко, и от зацепване по-лесно ще се освободите и конкурентите са по-малко и най-важното – повече са необловените точки и позиции.
Мястото на лова
То е най-важното, защото в малките водоеми по принцип е трудно по бреговите ориентири да се определят руслата, насипите, ямите и пр. Често най-заветната яма се намира само на два метра от съвсем на пръв поглед безперспективен пясъчен плаж. Така че търсенето на мястото е основна задача на първичния етап от усвояването на водоема.
През пролетта
Веднага след нереста щуката трябва да се търси на най-плитките места, близо до мръстилището (в растителността и др.), добре е ако близо до плиткажа има коренища или дълбочина или едното и другото, плюс към всичко това ручейче или изворче – това вече е приказка! Тук може да има много щука и то едра. Това щастие след нереста не продължава дълго, след това едрата риба преди периода на забраната на практика през цялото време се държи на относителна дълбочина. В този период щуката е много ленива и за да я хванете, е най-добер методично да бомбардирате известните дълбочинни точки (например най-дълбоките места на водоема). Дребната щука по принцип се разпръсква по целия плитък участък, естествено, независимо то мястото на нереста. А с пълното нагряване на водата, началото на цъфтежа на подводната растителност, комарите и други атрибути на лятото удрата щука отново започва да посещава плитките места, защото именно там, търсейки укритие, храна и топла вода, се устремяват милиони дребни рибки.
През лятото
Голяма част от времето едрата щука основно предпочита дълбоките места, а още по-желателно близо до извор или около течението и намирайки се в полудремливо състояние да не излиза често да се храни. Това се знае отдавна и повечето от риболовците предпочитат да не се занимават с лов на едри щуки по това време. Защото е трудно да се изчисли късият интервал на активност и мястото, където щуката ще се храни. Дребната щука е активна през целия летен сезон. Но едва ли в най-горещите седмици ще се откаже от дневното хранене и ще ловува в най-ранни зори, докато водата още не се е нагряла. Но колкото и странно да звучи, именно през деня много солидни щуки неочаквано могат да станат наши трофеи, и то доста често. За да икономиса енергия, щуката излиза на лов към обяд, когато и дребните, и средните рибки вече са се наяли и лениво стоят, преработвайки храната. В тези минути на щуката не й струва много труд да подгони бевните и уморени риби. Те могат да се намерят под брега, стоящи в растителността, в плиткото и пр. Често бъдещият трофей се намира в прилежащите укрития само на половин метър от червеноперките и не атакува. И само в определеното от не явреме тя става от мястото си, бързо яде и след 10-20 минути отново застива до следващия ден, лениво мърдайки хрилете си.
Защо често риболовът на известна стоянка на щуки не дава резултат. Най-ефективна може да се окаже тактиката на праномерно проучване на прилежащия плитководен участък. След като излезе на храна, хищницата се активизира и се премества повече и реагира на по-едра примамка.
През есента
Безспорно това е най-трофейното време за щукарите. Но на малките водоеми периодът на есенното хранене не е толкова
разтегнат във веремето както на големите водоеми и можете да разчитате на добър улов само половин месец, не повече... активността на щуката се увеличава до няколко пъти на ден, в сравнение с лятото тя се държи основно на дълбоките места. По това време хващането на едра щука е по-сложно отколкото на голям водоем, и основният съвет е много банален – търсете тези дълбоки места. Не бива дълго да се задържате на всеки изследван участък. Сега вече не е лято, рибата е по-активна и ако я има тук, скоро ще се прояви след серията точни обмислени замятания.
Примамките
Най-уловисти и проверени в нашите условия са воблерите, въртящите се блесни, спинербейтите, лекият джиг.
През пролетта най-уловисти са дребните и средни по размер воблери с високочестотни спектъри на колебания. Този факт се обяснява трудно. Може би щуката е по-активна и нищо не й пречи бързо да открие жертвата. Или останалата риба е още достатъчно пасивна и такива колебания просто добре се отделят на общия акустичен фон на водоема и така я привличат.
През лятото е времето на спинербейта (за тревните плиткажи по-добро не е измислено) и всякакъв туичинг. Наоколо има всякаква храна и щуката ще бъде привлечена по-скоро от нещо, което имитира ранена малка рибка. Защо е така, никой освен щуката не може да каже. Но именно на такива примамки са ставали най-големите удари. Не е лошо щуката да се изненада с разнообразни разцветки на използваните примамки. Колкото примамката е по-необичайна, толкова по-добре.
През есента. Тук беспорни лидери са едрите нискочестотни лениви воблери. Освен самия размер на примамката по това време е много търсена вертилалната съставка на тех ните движения както при потапяне, така и при изплуване. Желателно е това да не е тапообразно скачане, а нещо като бавно претъркаляне от страна встрани при плавно вдигане от дълбочината. Уловисти са и едрите въртящи се блесни и спинербейтите. Наред с потапянето-изплуването на воблера отлично работи и стъпаловидното водене на лекия джиг. Тук единствената сложност е в това, че с малката и тиха примамка няма да привлечеш щуката отдалече и облавянето на точката трябва да бъде много плътно, всеки метър трябва да бъде изследван.
Най-главното
Постарайте се мислено да свиете големия водоем до размера на малко езерце. Всички интересни места, коренища, плажове и ями ще се окажат съвсем близо едни до други и така нашата задача се опростява. Всичко останало също се намалява. Застанете в точката в нашия случай да бъде с точност до един метър. Посоката на замятанията е също важна – на половин метър вдясно/вляво от нужната канавка можеш да хвърляш целия ден.
Във всеки случай винаги мислете, не упорствайте, извършвайте точни и осмислени настойчиви десйтви, което рано или късно ще ви възнагради с успех!.
Николай ВОДЕНИЧАРОВ
Издателство “РАСПЕР”