Зрението на рибите
Оптическите свойства на водната среда не позволяват предметите в нея да се виждат на големи разстояния. На това
обстоятелство е подчинено и окото на рибата. То вижда добре във водата само предметите, които са не по-далеч от 1-1,5 м от него. Така че по природа рибите са късогледи. Но тяхното късогледство се компенсира с възможността да виждат в няколко направления едновременно, и то на обширна зона. Повечето риби могат, без да обръщат глава, да виждат с всяко око предметите в секторите до 150 градосу по вертикала и до 170 градуса по хоризонтала. Тази обзорност във водата на окото се осигурява от строежа и разположението му. Очите на рибите нямат клепачи и никога не се затварят, имат кръгли роговици, които възприемат най-голямо количество светлинни лъчи от различни посоки.
Разположението на очите на главата на рибата във вид на малки изпъкналости над повърхността на тялото позволява да възприемат не само преките, но и косите лъчи (отпред, отзад, отдолу, отгоре и пр.). Пред рибата има тясно конусообразно пространство, в което тя вижда едновременно с двете очи.
По-друг начин рибите виждат предметите, които се намират над водата. Според закона за пречупването на слетлината те възприемат само предметите, които се намират над главата им в пределите на конуса от 97 градуса. Затова рибата не може да види риболовеца, който стои в лодката, особено ако повърхността на водоема е неспокойна, отдалеч рибата не вижда.
Опити на учени ихтиолози показват, че рибата добре различава цвета и дори формата на предметите. Именно с тази способност се обяснява защо при лов на спининг рибата явно предпочита едни блесни пред други. Потвърдено е и умението на рибата да различава цвета и това, че тя може да променя окраската си в зависимост от цвета на дъното (мимикрия). Така костурът и червеноперката, , които обитават светло пясъчно дъно, имат по-светла окраска, в сравнение с онези, които се държат на торфено дъно. Костурът, който е уловен в обрасло от растителност място, винаги има по-тъмна окраска от онзи, който е уловен на каменист участък. Науката е доказала, че различните породи риби имат различна острота на зрението. Например хищниците, които са принудени д следят и преследват своята жертва, имат по-добро зрение. В прозрачна вода те могат да виждат предметите на разстояние 10-12 метра. В типично стадните риби то е доста слабо, по-малко е развита способността им да различават цвета.
В мътна вода и при слаба осветеност повечето риби виждат лошо, но някои – платика, сом, налим, тъмнината не ги плаши. В роговицата на очите им има специални светочувствителни елементи, способни да възприемат слабите светлинни лъчи.
За риболовците е интересно да знаят какво е отношението на рибите към изкуствената светлина. От практиката е установено, че разпаленията на брега огън привлича някои риби – налим, червеноперка, сом. Тази тяхна особеност се използва при избора на метод на лова.
От написаното следва: маскировката има смисъл, когато ловът се извършва на плитки места или на повърхността, в прозрачна вода и при замятането на стръвта на малки разстояния. А поводът, тежестта, влакното, плувкат, т.е. предметите, които се намират пред очите на рибат, трябва да се сливат с околния фон.
Слухът на рибите
Споровете за това имат ли рибите слух, които се разгоряха в научната и спортната литература, намериха своето разрешение. Да, рибите имат слух, не е толкова добър като у висшите животни, но достатъчен, за да може да голямо разстояния (понякога на няколко километра) да улавят различни звуци (по-лошо – височочестотните, по-добре – нискочестотните).
Слуховият апарат на рибата (две вътрешни уши) се състои от кръстосани лабиринти, разположени в костите на черепа зад очите.
Рибата възприема звуците и с повърхността на кожата. Но доколко е чувствително възприемането на звуците учените засега не са изяснили. Доказано е само, че звуците, които възникват във водата или на брега, рибата чува по-добре и по-надалеч, отколкото звуците, възникнали във въздуха – те се отразяват от повърхността на водата. Отчитайки тези особености, рибиловецът трябва да се пази от силно тропотене на брега, чукане в лодката или шляпане с такъма по водата. Но може да не се страхува от силен разговор по време на кълването.
Вътрешното ухо на рибата освен възприемане на звуци изпълнява и още една функция – там е разположен органът на равновесието. Това са три канала, разположени на различни нива, и прилежащи към тях разширения, в които се намират “камъчетата” (отолити). Те дават на рибата информация за нейното положение във водата.
Съобразителността на рибата
Сред риболовците има разпространени много митове за рибята съобразителност. Повечето митове са плод на фантазията на разказвачите. Но има факти, които потвърждават наличието на съобразителност у рибите.
Не е ли разумно поведението на групата млади распери, които преди да започнат лова, от всички страни обкръжават стадото уклей?
Но тази разумност все пак е относителна. Главният мозък на рибата е устроен малко по-просто отколкото у висшите животни. Той е в състояние да координира еднообразната дейност на нервната система на рибата, но не и повече. Накратко – рибата не може да мисли. Според твърденията на академик И.П. Павлов разума на рибата е заменен от два вида дейност – индивидуалният опит и инстинктът, предаван от поколение на поколение на един или друг вид. Инстинктивно 
е намирането на храна, размножаването, защитата, внимателното отношение към непознати предмети. Определено значение в живота на рибата има и придобитият опит. Например риба, която два пъти е била на куката, взема примамката внимателно. Опитът, а не разумът кара щуката в аквариума я кара да не атакува отражението на малката рибка на стъклото, защото много пъти се е опитвала да изяде тази рибка, но се е сблъсквала с преграда – т.е. получила е опита на недостъпността.
Освен индивидуалния опит рибите използват и “опита на съседа”. Например цялото стадо може да напусне мястото на лова или внимателно да се отнесе към стръвта, ако една от рибките, попаднала на куката, направи резки неестествени движения. И обратното, стадото костури, които до момента са били равнодушни към примамката, се настървяват, когато примамката изведнъж изчезне в пастта на един от смелчаците. Именно този риби опит понякога позволява в един прозорец във водната растителност да се уловят няколко екземпляра поред.
Голяма роля в живота на рибите играе стадният начин на живот: така по-лесно се намира храна, спасяват се от враговете, търсят по-удобни места за размножаване.
Познавайки “съобразителността” на рибите, риболовецът не бива да използва груб такъм и да произвежда неестествени плясъци и шумове във водата.