На пръв поглед подводният свят с неговите риби и други многобройни водни организми винаги ни е изглеждал безмълвен. Отдавна съществува убеждението, че рибите са лишени от способността да издават звуци. Неслучайно съществува изразът “ням като риба”. Що се отнася до слуха на рибите, винаги се е смятало, че той е развит много слабо и този извод бил направен на базата на примитивното устройство на слуховия им апарат.
Но опитните рибари знаят, че това съвсем не е така и при улова на много риби се изисква спазването на тишина. Съвременните изследвания показват, че рибарите са прави. С появата на чувствителни прибори за улавяне на звуковете под водата, откриването в природата на ултра- и инфразвуковете (звукове с много голяма или много малка честота на колебанията, които не се улавят от човешкия слух) и други открития на новата наука – хидроакустиката, започват да се появяват нови и нови данни за звученето на водните организми и преди всичко на рибите.
С помощта на много чувствителни прибори – хидрофони (подводни микрофони), се чуват звуци под водата, издавани от рибите, тюлените, моржовете и др. Те се записват и след това внимателно се изследват.
Днес знаем, че
подводният свят е пълен със звуци
и водните организми ги чуват добре. За това способства и фактът, че водата е по-благоприятна среда за предаване на звуците отколкото въздухът. Във въздуха звукът се разпространява с 330 м/сек, а във водата със 1500 м/сек, при това във водата звукът по-малко се деформира.
Изяснено е, че рибите издават различни, характерни за всеки вид риба звуци, в зависимост от това за какво служат на рибите се променя и характерът на звученето: едни звуци рибите издават при хранене, други – при движение, особено е активно звученето на рибите по време на размножаването. Когато наблюдаваме ято от риби, лесно забелязваме изключителната координираност в едновременните им движения. Дори в момент на тревога всички като една стремително се впускат в нужната посока, увеличават или намаляват движението на ятото, а ако е необходимо, се разпръскват в различни страни. Записи на хидрофон показват, че всички тези движения на ятата риба се предхождат от точни, къси ултразвукови сигнали.
Много интересно е откритието, че
рибите издават ултразвуци
– за да усещат в тъмнината от разстояние плуващи предмети, организми, водопади, да “чувстват” дъното и др. Това се постиге чрез получцаване на отразените звукови сигнали, по същия принцип, на който работят съвременните хидролокационни прибори, които опипват със звуков лъч всичко, което се намира под водата около кораба. Рибите усещат и най-дребните ритмични колебания, които представляват звукови вълни във водата, с помощта на много дребни чувствителни органи, разположени на тялото им по протежение на т.нар. “странична линия” и на главата им, а също и при помощта на не много сложното си ухо. Рибите, които нямат “странична линия”, тези органи са разположени основно на главата.
Според характера на звука може да се определи каква риба се намира наблизо, а по мощността на звука – за количеството й. Звученията на рибите са достатъчно разнообразни: някои са подобни на чирикането на птици, на свистене или лай, на хъркане, ръмжане и пр. Издаваните от рибите звуци помагат на риболовните съдове с помощта на специални прибори да се направи разузнаване на местата, където са струпани рибите. Установено е още, че звуците с определени честоти могат да привличат рибата. Траулерът “Витебск” при разузнаване с хидролокатор на местата, където е струпана сельодката, точно е установил, че ултразвукът, издаван от хидролокатора, не само открил рибата, но и усилено привличал акулите. След спирането на звученето акулите се разсейвали, а възобновяването водело до ново концентриране.
Изследванията и наблюденията, извършвани от научни работници и риболовни съдове, показват, че
звукът може да увеличи улова
Звукът може успешно да се използва и в спортния, и в любителския риболов. Отдавна е известен методът за лов на сом на кльонк, когато рибата се привлича от хлопането по водата със специално дървено приспособление, хлопането наподобява квакане на жаби или крякане на патици.
Научно-изследователски наблюдения показват, че честите колебания, подръпвания на примамката във водата при лов на “отвесно блеснене” създават ултразвукови вълни, улавяни от рибите, които се намират далеч от примамката и се придвижват към нея по тези ултразвуци. Навярно нещо подобно се получава и при улов на на гола кука. Лично аз познавам не един и двама риболовци, които ходят за риба винаги с транзистор и твърдят, че музиката активизира кълването.
Освен това в спортния риболов могат да се използват специални звучащи или шумящи примамки. Звученето на примамките може да се постигне с различни методи. Примерно в херметично затворената част на металната примамка се слагат няколко дребни топчета. При движение във водата и при въртенето й топчетата започват да се претъркалят и удряйки се в стената на примамката, създават лек барабанящ шум, който имитира (както показва това хидрофонът) шума от движението на ято малки рибки, а това привлича хищните риби. (рис. 1-2).
В зависимост от условията на лова и от това какви риби се ловят, може да се променя количеството топчета и така да се променя степента на шумовото звучене на примамката. Но трябва да се внимава да не се престараваме в създаването на шумове. Извънредният шум на примамката може да не привлече рибата, а да я отблъсне. Звучащите примамки дават обикновено положителни резултати. В морето с тях се ловят отлично треска и морски костур. В сладки води те са отлично средство за ловене на щука, бяла риба, сом. Най-добри успехи се постигат в мрачно време, а понякога – през нощта.
Ако познаваме добре метода на звученето можем да открие големи възможности за създаването на нови по-съвършени звучащи примамки или за създаване на други методи за привличане на рибите чрез звук, което ще направи риболова още по интересен и привлекателен.
Драгостин Тодоров
Издателство “РАСПЕР”