Отдавна търсех в нашата съседка Гърция място, където да държи големи речни кефали и да кълват на мухи и воблери. И ето, че наскоро един мой приятел и колега ми каза за такова и съвсем спонтанно, както в повечето случаи става, тръгнахме без много да му мислим.
След около 2 часа стигнахме до Драма, където обстановката беше пролетна и времето – доста по-топло от това в България. Мястото, където решихме да търсим едри кефали се намира преди града вдясно, където тече река Агиста, която на свой ред се влива в река Струма малко преди морето. На едно място покрай реката видях приятна игра на едри риби и набързо сглобих мухарката, сложих любимата си мравка и заметнах в близост до мястото. След около две, три замятания последва удар и резултата беше доста едър речен кефал, който се оказа и много борбен. След като го извадихме с кепа хвърлих веднага пак там, за да не избягат рибите по-нагоре и отново хванах втора риба със същия размер. Ентусиазма ми видимо се покачи и започнах да изпробвам и други места, където също имах атаки, но по-слаби. Приятелят, с който ловяхме, Иван Спасев – Бъндеришки като видя колко се бях разпалил с насмешка подхвърли, че това не са големи риби и аз се озадъчих – а какви ли са големите!?
Послушах го и тръгнахме надолу по течението на реката, където има добър черен път за лека кола. Не след дълго Иван почна да вика от един вир за кепа и като отидох бях шокиран. На повърхността лежеше огромен кефал, малко поизморен от битката, но все още борбен и непредсказуем. Извадих го с кепа и отново ми бе напомнено, че това все още не е достатъчно голям екземпляр. Помислих си, “какви ли са големите” и след още един вир последва втори вик за кепа. Е, тогава видях колко са големи “ГОЛЕМИТЕ кефали”. Рибата беше към 50см. и внушително дебела. В устата й воблера се губеше. Отново кепа помогна за изваждането, тъй като брега е стръмен и с много върби и тръни.
След около стотина метра надолу хванах подобни екземпляри на голяма изкуствена муха, имитираща щурец и започна дълга и екстремна борба на границата между тихото място и бързея.
Така, в продължение на 5-6 часа хванахме много добри парчета като най-големият екшън стана на един от баражите, където за десетина минути извадихме 4 риби. Вече им схванахме тактиката и не им позволявахме да избягат в най-бързата и дълбока вода, от където вадене няма.
На този бараж ми направи впечатление атаката, която беше винаги отгоре и на границата между тихата и бързата вода. Ето защо си помислих, че ще клъвнат и на голям стример, но за жалост ги бях забравил. Кой да предполага такава активност през март месец, пък и такива размери на рибата. Винаги човек се съмнява в думите на другите рибари, затова е най-добре сам да се увери и да изпита на собствен гръб лакомията и дебелината на тези достойни риби. Уникалното в случая е, че те кълвяха и на изкуствени мухи, и на воблери. Ако отидете по тези места Ви съветвам да не жалите пари и да си купите повечко и то големи, защото тази река крие риби над 2 килограма.
Преди да си тръгнем хвърлих един голям, сребрист и потъващ воблер в близост до едно голямо паднало в реката дърво. След като примамката потъна почти до дъното и започна играта, последва страшен удар, от който въдицата ми изпука и аванса полудя. Беше един от тези гиганти, които все още не бяхме хващали. Дори и не го видяхме на повърхността. Рибата се заби под дървото, тежестта й, а и течението не позволяваха да я помръдна по-нагоре и така си замина с воблера в уста.
Съветвам Ви да си вземете по-дебел повод за мухарката и здраво влакно за спининга, за да нямате такъв горчив опит като мен. За препоръчване е по-дълги въдици заради храстите и местата, където обикновено атакуват тези кефали. Другата особеност е, че обикновено атаката и в близост до брега, където явно се крият и дебнат. Ето защо много пъти съм бил готов да извадя примимката накрая, когато е следвало изненадващ удар. Имайте го предвид.
Пожелавам Ви приятни мигове с такива борбени риби и най-важното – приятно забавление и “НА СЛУКА”!
Мястото, където решихме да търсим едри кефали се намира преди града вдясно, където тече река Агиста, която на свой ред се влива в река Струма малко преди морето. На едно място покрай реката видях приятна игра на едри риби и набързо сглобих мухарката, сложих любимата си мравка и заметнах в близост до мястото. След около две, три замятания последва удар и резултата беше доста едър речен кефал, който се оказа и много борбен. След като го извадихме с кепа хвърлих веднага пак там, за да не избягат рибите по-нагоре и отново хванах втора риба със същия размер. Ентусиазма ми видимо се покачи и започнах да изпробвам и други места, където също имах атаки, но по-слаби. Приятелят, с който ловяхме, Иван Спасев – Бъндеришки като видя колко се бях разпалил с насмешка подхвърли, че това не са големи риби и аз се озадъчих – а какви ли са големите!?
След около стотина метра надолу хванах подобни екземпляри на голяма изкуствена муха, имитираща щурец и започна дълга и екстремна борба на границата между тихото място и бързея.
След като примамката потъна почти до дъното и започна играта, последва страшен удар, от който въдицата ми изпука и аванса полудя. Беше един от тези гиганти, които все още не бяхме хващали. Дори и не го видяхме на повърхността. Рибата се заби под дървото, тежестта й, а и течението не позволяваха да я помръдна по-нагоре и така си замина с воблера в уста.