Пролетния риболов не прилича на никой друг. Рибите, принудени от нарастващия в коремите им хайвер, се отправят към 
местата удобни за мръстене, където се събират с хиляди. Тези места са познати на риболовците и на такива места пролетно време се събират тълпи от рибари, зажаднели за интензивен риболов през дългите зимни месеци.
Именно за един такъв риболов искам да Ви разкажа тук.
Некой излъгал един приятел и ревностен съфорумец, Деди, че на близкия до Плевен язовир “Горни Дъбник” се ловят килограмови риби. Той, на свой ред, излъга мен и още един колега от интернет портала „NaRiba.com”, Сарафов. Не му трябваше много да ни убеждава и в четири сутринта вече напускахме заспалата София в посока Плевен.
На зазоряване вече бяхме на язовира. Мислехме си че ще сме първи, но......
Хора колко ти душа иска, че и палатки има даже. Набърже хванахме три места, че отзад светеха фаровете на още коли, подскачащи по черния път.
Едва изчакахме да се развидели и първите топки захранка полетяха към водата, последвани и от плувките. Рибите бързо откликнаха на предлаганите лакомства и се строиха пред нас. Зачесахме ги в добро темпо и скоро събрахме фенове, които възбудено коментираха след всяка хваната от нас риба.
Ловях с пет метрова болонеза, плувка 4 грама, и лежащ на дъното 30 сантиметров повод, заради наплашените и капризни риби.
Всъщност риба има доволно, но всички там си мислеха , че ловят огромни, килограмови платики и каракуди, докато рибите фактически бяха по 200-300 грама. На ден се правят от 5 до 15 кила, в зависимост от майсторлъка.
Баща и син до мене цял ден се дърлеха, на кого кълве, колко огромна била каракудата, кой къде гледал, "Бре глей тоя до нас колко ги лови, фърли още макарони, че той храни.” Правилно, пичовете хранеха с макарони, че им биле останали от закуската, па немало да ги фъргат я...
Та двамата хванаха общо 24 риби. Знам, защото ги брояха на глас през целия ден. Имали и 5 от предния излет, та като ги препържели.. Тръгвайки си се заканиха , че на другия ден пак са там, ама с дънни. Това им мнение бе провокирано от колегата Сарафов, мързела му с мързел, да не метка постояно, ловеше на фидер и начесто вадеше прилични каракуди.
На тяхно място веднага се настани тумба роми, които омесиха хляб с вода за захранка и скочиха да ми искат още, че го „биле напрайли мнооо редък”. След вещия ми съвет добавиха пръст и заметнаха.
Деди от своя страна ги мамеше със седемметров директен телескоп.
И той изчанчен!!! Нямало да лови на мач, че го мързяло. Тия платики, банални били, той за бабушки бил дошъл....
БАБУШКОУБИЕЦ!!! Стабилно увреди поппулацията на тия рибета тук.
Аз пък, като най-прост, хвърлях за всичко де плува. Две кофи захранка запратих у дълбокото, чак ръката ми се схвана , че ловях и хранех на дистанция от 20 метра, но си заслужаваше. Моят улов се състоеше предимно от каракуди, а с напредването на деня, когато доста от хората се разотидоха, рибата се поуспокои и започнаха да се обаждат и платики.
Даже към края имаше и куриозен момент. Рибите съвсем пощуряха от подаваната начесто храна и кълванетата следваха едно след друго. Ромчетата до мен извадиха въдиците и прилежно застанаха зад мен, с готови за замятане въдици, за да чакат да прибера и да заемат мястото преди някой да ги е изпреварил.
По едно време Сарафов реши да докарва инфаркти на народеца наоколо. Изкара си живарника, снима се с рибетата, които бяха около десетина килограма общо и ги сукна обратно във водата. Да не му се бил умирисвал живарника!!!
Бе големи чешити и двама с Дедко, бе!!! Кой ме закара с тия хора на риба???
Колкото и да ни бе хубаво, деня лека полека си замина и слънцето вече клонеше на заник та и аз прибрах (последен). Двамата ми „съотборници” отдавна вече си пийваха биричка.
При гледката на пълния живарник, който извлякох от водата циганетата се завъртяха мигом наоколо с възторжени възгласи и само величествената фигура на Деди ги възпираше да не ме разцелуват.
След подобаващата фотосесия рибата естествено бе върната обратно във водата.
Това ми действие изкара отчаяни вопли от ромчетата и викове от рода на:
Добре че беше Деди да ги плаши, иначе ме бяха изяли и мене барабар с рибата.
И тъй! Получи се добър риболов на гъсти дребни и средни риби, само кой е без ръце не може да хваща там в момента, иска ми се да ги видя през лятото тези рибари, но за момента риба има предоволно за всички. Мнозинството от ловящите прекаляват с количеството уловена и запазена риба, в българското съзнание все още битува мисълта, че рибите са неизчерпаем източник на храна и всички трябва да се затворят в буркани (по възможност с кисели краставички и боб за компания), но и затова с всеки изминат ден ловим все по-малко и то предимно плевелни риби.
Колеги бъдете разумни за да се радвате и утре на тези благини, които все още ни предлага природата!