Повечето риболовци вероятно вече познават новата тенденция в спининга – джеркбейтите и такъмите, подходящи за тях. Ловът на джеркбейти е само прескочила океана техника, отдавна потвърдила своята ефективност в битката с големите хищници.
Стари новини от новия свят
Тези примамки завоювали популярност в Северна Америка през 20-те години на миналия век, но се появиха в европа в края на 90-те години. Описание на джеркбейтите в пресата за пръв път описал през 1995 г. прочутият холандски риболовец на хищна риба Бертус Роземайер. Скоро в списанията се появяват снимки на щуки и бели риби с много големи размери, хванати с помощта на американски “нововъведения”. Така в риболовните сандъчета се появиха американските примамки Suick, Reef Hawg и Bobbie Bait. Въпреки необикновения външен вид (средна дължина 20-24 см, но има и модели с дължина повече от 30 см), примитивната конструкция и странна окраска, с тези “играчки” се ловели едри хищници, и то на места, където можело да се хване само дребна риба. Оказва се, че необикновената игра на тези примамки твори чудеса, дори на водоеми, подложени на постоянен риболовен пресинг.
Въпреки възторжените отзиви в пресата, джеркбейтите не могли да завоюват истинска популярност в Европа. Примамките обикновено идвала от американските магазини, които търгували по пощата, което повишила цената им. Някои компании решили да търгуват и с въдици и макари, приспособени специално за риболов на джеркбейти, но им било трудно да прудават.
Това продължило до 2000 г, когато на ежегодната риболовна изложба EFTTEX, проведена в Лион, полската компания SALMO не представила първите европейски джеркбейти - Fatso 14 и Jack 18. Разликата в цените в сравнение с познатите американски джеркбейти била голяма и полските джеркбейти бързо набрали популярност сред европейските риболовци. През следващите години се появили още европейски джеркбейти Warrior и Slider, които и днес си остават несъмнен лидер в продажбите в Европа.
Скоро джеркбейтите престанали да бъдат мода и се превърнали в бързонабиращо скорост риболовно направление. И други производители се включили в производството на примамките. Тази тенденция е висока и всяка година се появяват нови и нови джеркбейти.
Популяризирането на джеркбейтите довело до увелечаване проджбите на мултипликаторните магари и късите твърди пръти. Много риболовци оценили новия метод на риболов по достойнство.
Според информация в пресата някои дори са се отказали от класическия спинисг в полза на кастинга (под кастинг се разбира североамерикански начин на риболов, основни инструменти при който са късия твърд прът и мултипликаторната макара). В САЩ почти 90% от риболовците използват мултипликаторни макари за лов на примамки с тегло както 200 г, така и 1 г. Но кастингът е много неудобен при лов на пъстърва на малки реки с обрасли с храсталаци брегове, но тези трудности не плашат поклонниците.
Откъде дойде това увлечение? Защо да се мъчат с мултипликатори, когато е по-просто да се използват класическите безинерционни спинингови макари? Дори от пръв поглед се вижда, че техниката на лова е по-сложна и по-малко комфортна. Но само онези, които са пробвали, могат да получат пълноценен отговор. Само един-единствен опит може да превърне съмняващия се риболовец в ентусиаст на новия метод. Късият и твърд прът позволяват да се хвърлят тежките примамки достатъчно далече.
Усещането при риболов с такива примамки е невероятно, използването на този вид макари не напряга ръката на риболовеца, позволява му да лови много часове и да експериментира с различни техники на лова. Това е истинската причина за ефективността на кастинга. Колкото по-добре контролираме примамката, толкова по-добри резултати постигаме. При метода кастинг снаряжението като цяло издържа по-големи натоварвания, отколкото замятаната примамка и посочения тест на влакното.
Прътът
Джеркбейтите са тежки примамки – с тегло от 35 до 120 г, и повече. Джеркингът е много активна и динамична техника, затова прътът трябва да има подходящ тест, за да се избегне счупването, второ, монтаж, който позволява лесно да се извършва замятането и ефективно да се засича когато кълве едра риба, трето – съответна дължина.
Освен това типичния кастингов прът има ръкохватка със специална конструкция, известна като gun handle (куркова ръкохватка). Характерният “курок”, който се намира в конструкцията на ръкохватката, дава възможност правилно да се хване прътът и съответно правилно да функционира целият такъм. Ако прътът е дълъг, това ще уморява, неправилната техника в края на краищата разочарова.
Оптималната дължина на пръта, използван при лов от лодка, а също в повечето случаи и от брега трябва да бъде 180-230 см с тест 50-120 г. Желателно е да имате два пръта – за леки (35-50 г) и тежки (55-120 г) примамки.
Типичните американски бейткастингови пръти малко се отличават от европейските. Най-често това са мощни “пръчки”. На европейските риболовци прътът ще им се стори тежък. И това е така, защото прътът изглежда повече като дървото на метла, отколкото на съвременно риболовно снаряжение. Причината е първо в традициите. В САЩ не е прието риболовецът да играе с рибата. Затова борбата с американската щука, която често е жертва на любителите на джеркбейтите, обикновено е кратка и много драматична. Друга причина е размерът на примамките, използвани от риболовците отвъд океана. Грамадните джеркбейти или меката палстмаса с няколко големи куки за риболов на едър хищник дава възможност да се създаде един много ефективен в риболова такъм, който може да се управлява само с “дърво” от метла.
И още една причина да се използва прът с дължине 2,4-3 метра. Това е специалната техника за риболов на маскинонг (американска щука), известна като “осморка”. Проста в изпълнението си уловка, която позволява да се провокира вялата риба, която покорно съпровожда примамката до самата лодка, но не я атакува. Идеята се състои в това – за да се продължи воденето на примамката на последния стадий се извършват широки движения на наполовина пуснатия във водата прът. Върхът на пръта описва фигури във вид на 8 или 0. Много хищници не могат да устоят пред тези завладяващи движения. Повечето опитни риболовци за маскиног завършват воденето си именно с този трик. При лов с по-къси пръти те могат да издадат присъствието си с открояващия се във водата силует, а дългите пръти ще позволят да се писват идеални осморки, без риболовецът да се накланя.
Но нашата европейска щука едва ли може да се заблуди с някакви осморти и понякога тя напуска своето място, което обитава, едва забелязала риболовеца. Освен това европейските щуки са по-малки по размер.
Най-амбициозните компании са разработили собствени пръти, приспособени специално за европейските риболовци. Най-често те са европейско-американски продукт, а в последно време има и японско производство.
Мултипликаторни макари и плетени шнурове
Втори по значимост елемент в бейткастинговото снаряжение е мултипликаторната макара, снабдена с качествен плетен шнур.
Спининговите безинерзионни макари, включително и за раота с тежки примамки, предвиждат хващане и държане на влакното с показалеца преди всяко замятане. След няколко часа пръстите започват да се уморяват. На кастинговите макари, за да се освободи влакното, е необходимо само да се отстрани палецът, който леко придържа шпулата. По този начин риболовецът може да контролира и полета на джеркбейта по време на замятането. Това е по-комфортен и безопасен метод, в сравнение с опита да се спре размотаването на влакното с показалеца от неподвижната шпула на безинерционната макара. Друго предимство на мултипликатора е голямата им мощност при динамични натоварвания, които са задължителни за джеркинга.
В магазините може да се намерят два типа кастингови макари – нископрофилни и високопрофилни (кръгли). Първите са подходящи за неедри примамки (15-35 г). За тежката артилерия се препоръчва да се използват класически кръгли мултипликатори. Предимство при тях е здравата конструкция и големият обем на шпулата, която събира повече от 100 м дебел плетен шнур.
Шнурът трябва да бъде висококачествен плетен. Плетените шнурове имат нулева разтегаемост, което позволява на риболовеца превъзходно да усеща работата на примамката и мълниеносно да реагира на кълването. При риболов на 15-35-грамови джеркбейти е добре да се използва шнур с тест 22 lb (0,18 мм), която може да се намотае на нископрофилен мултипликатор.
Но за примамка повече от 35 г се препоръчват шнур с тест 0,23-0,27 мм.
Ловът на джеркбейти, особено на едри, леко напомня на класическия спининг.
За тази техника трябват тежки примамки и динамична игра.
Между предимствата е и възможността с нея да се облавят обрасли и закоренени участъци от водоема.
Последният – но не по-маловажен елемент от такъмъ е поводът със съответната здравина.
Много от риболовците както преди предпочитат традиционните спинингови такъми при лов на джеркбейти. Понякога ловът при тях е успешен и твърдят, че не им трябва специално снаряжение. Мощният спинингов прът в началото може да върши работа, но след това идва мястото на правилния кастингов набор.
Както казахме, този набор се състои от къс твърд прът с “курок”, мултипликаторна макара и плетен шнур.
Значение на техниката на лова на джеркбейт
Това е възможност да се използва най-ергономичната, т.е. най-малко уморителната техника на лова с прът, насочен към повърхността на водата.
Това е възможност безупречно да се контролира примамката и да се прави мощна и навременна засечка.
Това е най-краткото, колкото това е възможно, време за изваждане на рибата, което я съхранява максимално.
Спазването на тези условия не само ще ви помогне да получите чувствителен и удобен такъм, но и ще даде възможност да се лови риба, която е недостъпна при друга техника на лова. Във водоемите, където повечето риболовци използват дребни или средни спинербейти или меки пластмасови примамки, джеркбейтите ще бъдат извън конкуренцията.
Джеркбейтите са тежки примамки – с тегло от 35 до 120 г, и повече. Джеркингът е много активна и динамична техника, затова прътът трябва да има подходящ тест, за да се избегне счупването, второ, монтаж, който позволява лесно да се извършва замятането и ефективно да се засича когато кълве едра риба, трето – съответна дължина.
Втори по значимост елемент в бейткастинговото снаряжение е мултипликаторната макара, снабдена с качествен плетен шнур.