ДА ИЗЛЪЖЕМ РАСПЕРА

Расперът е риба от семейство шаранови, разпространена почти по цялата територия на Централна и Източна Европа, а също и в западните части на Азия. Количеството распер се увеличава от север на юг по простата причина, че тази риба е много топлолюбива и в селерната част на своя ареал обикновено е активен основно през летните месеци.

Расперът се среща както в реки, така и на закрити водоеми, но предпочита проточната вода. Най-типичен е за големите широки реки. В малките реки е или рядък, или въобще го няма. Понякога расперът преминава от големите реки в притоците, като се придвижва на разстояние от порядъка на десет километра. Но не е изключено да има распер и в малки реки. Че го има в дадена река, риболовецът може да се убеди, когато в очакване на щука, се хване распер. Ако на някоя неголяма река има водохранилище, расперът е по-скоро във водохранилището отколкото в реката. Понякога това се случва поради зарибяването, но може да стане и по естествен път – при пълнене на водохранилището расперът се спуска в разположените по-нагоре участъци от реката, където намира по-подходящи условия за себе си.

В реките расперът се държи на най-различни учъстаци и това зависи от много фактори, които не се подчиняват на прости закономерности.

След нереста, който е в края на април на недълбоки места със забележимо, но не много силно течение, расперът известно време се задържа около мястото. А в първата половина на юни се разпределя по цялата река и може да се открие навсякъде – на течение, в стояща вода, на плитко и дълбоко място. Понякога може да се струпа на границата на широките плитчини, край острови, под мостове и по-ниско от бентовете, но районите на концентрацията му невинаги са постоянни. Около големите реки обикновено има различни водоеми, както от естествен, така и от изкуствен характер. Онези, които цяла година запазват връзката с реката и са достатъчно пълноводни, често изобилстват от распер. На такива места може дори да бъде повече отколкото друга хищна риба. Кариерите и речните заливи напълно устройват распера по комфортност.

В подобни водоеми, които обаче не запазват целогодишно връзката си с реката, обикновено расперът липсва. В напълно изолирани езера, дори в най-големите, расперът почти винаги отсъства.

Към качеството на водата расперът се отнася по-търпимо от много други риби, които населяват водоемите. Тук не става дума за съдържанието на кислород във водата или други елементи от естествен произход, а дали в нея има антропогенни замърсяващи вещества. Така че расперът може да се срещне и в най-замърсените водоеми.

Има две особености, които отличават распера от рибите от същото семейство. Първо, той е типичен хищник – за двегодишния распер основна храна са малките расперчета. Освен с тях се храни още с насекоми, червеи и дънни безгръбначни. В повечето случаи мнението за храненето на распера е силно преувеличено.

Втора отличителна черта са неговите внушителни размери. Може да достигне рекордните 7-8 кг в любителския риболов. Но може да се предположи, че реалният максимум е два пъти по-голям. Според някои ихтиологически справочници пределното тегло на распера е 12 кг, но се среща информация и за 20-килограмови екземпляри.

У някои риби, например при костура, в рамките на един биологичен вид е прието да се отделят раси, които се отличават по начин на живот, темпове на растеж и пр. Но такова разделение не е приложимо към распера. Рибата обаче е представена от две разновидности: тясна и широка. В млада възраст расперът има форма на тялото, подобна на уклея, след това започва “разслоението”: у едни распери пропорциите се запазват, други растат нашироко и започват да приличат на платики. Вероятно конституцията на распера се обуславя от мястото, което обитава: на течение преобладават риби с тясна структура, а в тиха вода – с широка. Понякога на едно място се ловят както тесни, така и широки распери.

Известно е, че риби от близки видове често се кръстосват и дават жизнеспособно потомство. Типичен пример е хибридът между шаран и каракуда. Расперът също често встъпва в “смесен” брак. Негов партньор може да бъде кефалът, който вероятно е най-близък до растера и външно, и генетично. В някои страни, където расперът се среща рядко, между двата вида въобще не правят разлики, дори ги наричат с едно и също име.

Такъмът

Оптимален за лов на распер е прът с дължина 2-3 метра (или двуръчен или удължен едноръчен). Прътът трябва да бъде с повишена или средна твърдост и да е подходящ за замятане на примамка с тегло 15-30 г. Изискването за твърдост на пръта не е продиктувано от ваденето на рибата, а от необходимостта от солидно тегло на примамките и сериозните натоварвания на пръта по време на замятането. Но твърдостта на пръта не е най-важният му показател.

По-голямо значение има строежът на пръта, т.е. формата на извивката му. За лов на распер са по-подходящи пръти с увеличена конусоидност, които не се огъват по цялата дължина, а основно в горната част. Такъв прът има няколко съществени предимства. Първо, при рязка хватка на хищника не “кълве” и не засича, поради което празните кълванета са по-малко. Центърът на тежестта на конусоидни пръти е някъде около ръчката, от това по-малко се уморява ръката, когато се налага да се извършват много далечни силови замятания. Освен това прътът по-малко болезнено реагира на претоварването, когато теглото на блесната е по-голямо от оптималното. Прътът с оптимален строеж при разтръскване люлее само върха.

Удовлетворителна за лова на распер е безинерционната макара с отворена шпула и висок коефициент на редукция. За един риболов на распер с тази макара се правят много повече обороти с висока скорост в сравнение с риболова на бяла риба например. Малката скорост на намотаване на простите инерционни макари затруднява лова на распер. Водачите също трябва да бъдат подбрани в съответствие с макарата. Далечината на замятането до 15-20% зависи от правилния подбор и разпределение на водачите, особено ако се използва дебело и твърдо влакно. Може да се увеличи диаметъра на водачите, без да се увеличава теглото им. Понякога водачите се претоварвант, затова е добре да бъдат прости и леки, изработени от хромирана стоманена тел. Много са качествени водачите от алуминиев оксид, които са достатъчно леки и издръжливи.

Влакното се подбира според типа макара и използваната примамка. За безинерционните макари е подходящо влакно с диаметър 0,25-0,27 мм, за инерционните, включително мултипликаторите, 0,35-0,4 мм. Теглото на примамките за лов на распер достига до 40 г. Но не бива риболовецът да се увлича по много тежки блесни. От голямата тежест често влакното излиза от строя.

Най-деликатната част от спининговия такъм е примамката. Но що се отнася до распера, списъкът от използвани за лова му примамки е много широк.

Практика на лова

Ловът на распер на спининг често се асоциира с умението да се изпълняват свръхдалечни и свръхточни замятания. Това е необходимо условие за успеха. Който не владее в нужната степен техниката на замятането, следва известно време да се упражнява, примерно на костур, щука и след това да се заеме с распера. Някои риболовци са изградили устойчив стереотип: смятат, че расперът се лови основно при плясъка, а усвояването на нов сложен вариант на ловене е неблагодарна работа.

Но распер може да хване всеки риболовец, усвоил азовете на спининга, и то не само там където рибата е в изобилие, но и в сравнително бедни водоеми. И то невинаги основният метод на лов е по време на плясък. Много често рибата се улавя при замятане не на мястото на плясъка, а приблизително на мястото, където се намира распера – в широки плитчини, в струята вода и пр. Много често расперът се улавя почти слепешком. Но и в единия , и в другия случай не се изисква специално техническо майсторство от риболовеца. Понякога написаното в литературата за распера и практиката се получава разминаване. Във всеки случай именно недостигът на адекватна информация прави распера герой на много небивалици и става така, че е рядък гост на нашата трапеза. На широката общественост самата дума “распер” нищо не говори.

Въпреки това расперът е и си остава един от основните хищници в много български водоеми.

В някои страни има специална група спинингисти, които са се специализирали именно на риболова на распер, всеки риболовец има свои възгледи за лова на распер и реагира максимално критично на всяка информация, непотвърдена от неговия опит.

Основните особености, които отличават распера от друга хищна риба, това е първо, изключителната внимателност и своего рода хитрост, второ, горният начин на живот, което изисква по-тънка технология на ловене, която се базира на всички нюанси от неговото поведение.

На различни места и в различно време расперът не се държи еднакво.

Четири начини на риболов на распер

Лов насляпо

Възниква въпросът защо този метод се отнася към лова на распер. Всъщност по този начин се лови всеки друг вид риба – т.е. правим замятане, без да виждаме хищника или някакви явни признаци на присъствието му. Но по описвания тук метод в девет от 10 случая се лови распер, кълването на друга риба е малко вероятно. Много риболовци са заклети оптимисти, тръгват на риболов и разчитат на активността на рибата, но надеждите невинаги се оправдават. И расперът като всяка друга риба има периоди на затишие на кълването. Ако сте се оказали на водоема в този момент, всичките ви такъми и техника могат за загубят значението си. На водоема, където се каните да ловите распер, може да няма нито един плясък. Едва ли е целесъобразно да чакате удара, за което нямате търпение. Това е една от причините, поради които избирате лова насляпо.

Друга причина е недостатъчно доброто замятане. Изискванията към далечината и особеностите на точността на замятането в този случай са занижени в сравнение с други методи.

Освен тези обективни предпоставки при избора на място насляпо има още една, от чисто субективен характер – риболовецът не желае да лови само распер, но се надява да хване и друга хищна риба. За това примамката се води по-бавно и по-дълбоко и мястото на лова се избира от компромисни съображения – където реално може да се хване най-разнообразна риба.

Тук едва ли може да се говори именно за лов на распер, защото кълването на распер в такъв момент е по-малко вероятно отксолкото на щука, бяла риба или костур. Опитните риболовци на распер рядко ловят по този начин, като го смятат за неефективен.

Но в момента нас ни интересува само расперат.

За начало се спрете на мястото, което обитава. Познаването на мястото, където се държи хищникът има огромно значение при всеки метод на ловенето му – особено при лов насляпо, когато расперът не издава присъствието си.

Обикновено мястото на всеки хищник се определя от районите, където е струпана дребна риба, и то основно с този вид, с който се храни. Менюто на щуката и бялата риба е разнообразно, то расперът се храни с уклей и кротушки. Уклеят почти винаги се държи в горните слоеве вода, кротушката през летните месеци и през септември винаги е в плитките участъци, близо до повърхността. Това означава, че расперът също ще се намира близо до повърхността. Често расперът се намира в плиткажите и близо до тях и просто до брега. Обикновено курсира край бреговата линия и на няколко метра от нея.

Друга черта на распера е неговото непрекъснато движение. С тази черт прилича в някаква степен на акулата, но ако тя се движи поради особеностите на дихателната си система, постоянното движение на распера е предизвикано само от горния начин на живот във водата – на водната повърхност няма укрития, затова от двете възможни форми на поведение на хищниците – гоняч и дебнещ в засада, той има ролята на гоняч, в противен случай го чака гладна смърт.

Търсейки храна, расперът плува в крайбрежната линия паралелно на брега, като това плуване се нарича “крайцерско”, скоростта му на движение е 0,3-0,6 м/сек, примерно се движи на половин метър от повърхността, а разстоянието от брега силно зависи от крайбрежните дълбочини: на плитко място то може да бъде 40-50 метра, на дълбоко – 1-2 метра. Като забележи жертвата, хищникът може да засили скоростта си, но невинаги решава да атакува, и след това продължава пътя си. Расперът може да се движи в едно направление достатъчно дълго – няколко стотин метра. Ако срещне препятствие, той или го заобикаля или се връща назад. Расперът може да промени посоката си на движение, гонейки жертавата си. На течение “крайцерското” движение на распера е насочен нагоре, т.е. срещу течението. Останал назад той се скатава в долните слоеве вода и далеч от брега.

Тези подробности са направени с единствена цел: да се дадат обосновани препоръки за риболова на распера, в случая за лова насляпо. Замятането надалеч перпендикулярно на брега в повечето случаи е нерационално. Далеч от брега расперът е малко, а в крайбрежната полоса блесната попада близо до риболовеца, когото рибата може да забележи с всички произтичащи от това последици.

По-голяма полза носят замятанията под остър ъгъл към брега. Примамката през целия път се намира в зоната на максималната концентрация на хищника и с изключение на последните десет метра, на достатъчно разстояние от риболовеца. Такива коси замятаня са най-ефективната тактика на спинингиста при лов насляпо. Ъгълът между посоката на замятането и брега е в рамките на 0-35-40 градуса.

Нулевият ъгъл може би предизвиква недоумение. Спинингистът изпълнява замятането така, че блесната да падне на 1-2 метра от края на брега и поставяйки края на пръта под прав ъгъл към брега, намотава влакното. Блесната се движи паралелно на бреговата линия и много близо до нея. Кълването в такъв момент е почти невъзможно, но много често се случва.

Ловът с коси замятания изисква от спинингиста постоянно преместване. На течение, където расперът се движи покрай брега почти винаги в едно направление, най-уместна е тактиката на лова “с изпреварване”. Риболовецът се придвижва в същата посока като распера, срещу течението, но с голяма средна скорост, сякаш го гони. Това изглежда така: спинингистът хвърля нагоре по течението на 25-40 метра и бързо намотава влакното. Ускореното намотаване е обусловено от две причини: първо, блесната се движи по течението и в противен случай ще се влачи по дъното, а главното – при лов по този начин времето е скъпо.

Ако на отрязъка между риболовеца и точката на замятането се окаже расперът, той трябва да вземе примамката или да я остави без внимание. При липсата на кълване няма смисъл от повторно замятане, трябва бързо да се премести напред, като се изпревари онзи распер, който сте се опитвали да хванете след първото замятане. Разбира се, расперът ще се спусне надълбоко, но това не бива да ви безпокои. Сега целта е отново напред и поредното замятане вече цели друг распер, който още не подозира, че е станал обект на лова и е напълно възможно да хване идващата срещу него блесна.

Риболовецът може да смени посоката на замятанията и своето движение на противоположното, т.е. надолу по течението, но при това трябва да коригира действията си. Преди всичко следва да увеличи далечината на замятането, защото сега расперът се движи встрани от риболовеца и моге да го забележи на голямо разстояние. Дистанцията между последователните замятания може да се намали. Може дори да се изпълнят 2-3 замятания, като риболовецът стои на едно място, но така, че всяко следващо да е по-далеч от предишния.

При други равни условия от тези два варианта на лова на сляпо на течение е за предпочитане първият – с изпреварване, със замятания нагоре по реката. Така може да се доближите до распера, а и примамката, която много бързо върви насреща, той ще вземе по-решително.

В стояща вода расперът може да курсира край брега в двете направления. Затова спинингистът може да се движи ту в едната, ту в другата страна, където му е по-удобно, но задължително трябва да се премества – това е необходимо условие за лова на распер на сляпо във всеки водоем.

Косите замятания в крайбрежната полоса са основен, но не универсален метод на лов насляпо. Понякога расперът може да се концентрира извън пределите на крайбрежната полоса, и тук са по-полезни максимално далечните замятания.

Ловът насляпо при цялата му прозрачност може да бъде много уловист.

Лов на вълна

За да се лови на този метод, са нужни редица обстоятелства, които се отнасят до времето, условията на водоема, поведението на распера, затова не се препоръчва винаги и на всекиго.

Но ловът на вълна привлича със своята оригиналност, достъпен е за спинингист от среден клас, постигат се добри резултати дори когато расперът е пасивен

Избор на мястото. Ловът на распер на вълна принципно може да се проведе навсякъде, където може да се срещне хищникът, с изключение на плитките места с неравно дъно и бързо течение, защото там трудно може да се забележи вълната от распера. Следва да се предпочитат участъци с малка дълбочина и бавно равномерно течение, макар че на такива места расперът обикновено не се задържа дълго, тук може лесно да се хване. Първо, пътят на распера е предсказуем (той, оставяйки след себе си вълна, се движи винаги срещу течението). Второ, той смело взема примамката на течението, дори да е много слабо.

Във водоеми езерен тип няма забележимо течение. Тук най-добрите места за лов на вълна ще са плитководните заливи, където расперите обичат да посещават във вечерните часове. Понякога расперът се държи на относително дълбоки участъци на водоема и атакува уклея отдолу, внезапно изскачайти на повърхността, при това има бой, а няма вълни. В този случай този метод не действа.

Понякога расперът се намира в горните слоеве вода, но не на самата повърхност, а на 15-20 см по-ниско. Има вълна, но тя е изразена слабо и е трудно да се открие.

Сложно се откриват вълните и когато плуват кораби, които възбуждат вълнение.

На такива неблагоприятни условия може да се препоръча да се заеме специална позиция по отношение на мястото, където най-вероятно може да се открие расперът: лесно се забелязва вълната в посока срещу слънцето, на фона на отразяването във водата на противоположния бряг или дървета, а също и от по-ниска позиция. Затова понякога е полезно да седнете или легнете дори на земята, наблюдавайки вълната.

Времето. Необходимо условие за успешен лов на вълна е пълната липса на вятър, защото дори малкото вълнение може да скрие от нас следата на распера. Само на малки защитени от вятъра участъци на водоема може да се лови и във ветровито време.

Времето на лова. Сезонът на лова на распера на вълна е кратък, отколкото сезона на лова му на спининг въобще – три летни месеца и първата половина на септемри. По-рано и след този период расперът може да бъде активен и дори ловува на повърхността, но без образуването на вълни. Що се отнася до времето през деня, в повечето случаи са неподходящи дневните часове, когато обикновено се засилва вятърът. Остава утринното и вечерното време: ловът на вълна започва два часа преди изгрев слънце и продължава до 8-9 часа сутринта, след това се подновява в 6 часа вечерта и продължава до смрачяването. Но от това правило има и изключения.

Още веднъж за “диференциалната диагностика”: под распера нерядко се намира уклеят и някои други риби от семейство шаранови. След тях също могат да се образуват вълни. И всяка малка риба оставя след себе си относително малка вълна, второ, се движи хаотично с рязко обръщане на ограничено пространство. В движенията на рапера се чувсва увереност и стабилност. Той никога не прави рязко засилване и завои без сериозни причини. Колкото по-едър е расперът, толкова по-мощна е вълната. Вълната, която произлиза от едрия распер, е под тъп ъгъл. А когато расперът се храни, той се издава с плясък.

Маскировката. Понеже при лов на вълна расперът се намира в най-горния слой вода, а водната повърхност е гладка като огледало, риболовецът трябва да спазва маскировката. Да не приближава до распера повече от 25-30 метра, да не доближава брега, ако хищникът се намира до него. Ако забележи вълната на голямо разстояние, е по-добре да не гони распера, а като предусети маршрута му, да заема такава позиция, че сам расперът да дойде срещу вас. Расперът може да се доближи без риск само отзад.

Замятането. При лов на вълна особена скорострелност не е необходима. От момента на откриването на распера до замятането преминава понякога половин минута и повече.

Точността на замятането тук има по-голямо значение отколкото при лов от плясък, защото в последния случея невинаги може да се усети посоката на движение на распера след удара. Вълната, позволява да хвърлим примамката така, че тя да пресече пътя на рибата пред самия й нос. Допуска се блесната да премине на метър-метър и половина пред распера, но не и зад него. Следва да се помни, че главата на рибата се разполага малко по-напред от видимата вълна. Ако расперът не е взел на първото замятане, шансовете втори път се влошават, макар и рядко взема и на второто замятане.

Кълване. Хватката на распера обикновено се предшества от рязка смяна на курса – скокът встрани към блесната добре се вижда от риболовеца. Но невинаги след скока следва кълване. Може би в последния момент расперът чувства измамата.

Засичането. След хватката и засичането расперът рязко се обръща и се устремява встрани или назад. Расперът или се засича сам, или примамката излита от устата му. Реакцията на това кълване е много сложна. Затова при лов на распер често има празни кълванета.

При лов на вълна празните кълванета могат да се намалят чрез метода на изпреварващата засечка. Обикновено хващането се случва секунда след началото на удара на распера към примамката. След като се забележи ударът, трябва веднага, т.е. когато блесната още не е хваната от рибата, да се направи засечката.