Червеноперката е една от най-разпространените риби в България, въди се почти във всички наши водоеми – реки, езера, язовири. Има много подвидове, които се отличават външно и по начин на живот. Обикновено теглото й не надвишава 600-700 г, но в повечето водоеми теглото й е много по-малко. Изключение са екземпляри от 2-3 кг. Червеноперката расте бавно, на възраст три години тежи 30 г, на пет години – 60 г, на седем години – 100-150 г, на девет години – 250-300 г. Продължителност на живота й – 25 години. Достига полова зрялост на 3-4 г от живота. Нерестът се извършва през април в южните части на страната, в северните – през май, дори юни. Температурата на водата, при която се извършва нерестът, е различна – в едни водоеми червеноперката хвърля хайвера си още щом водата едва се затопли до 5 градуса, а в други нерестът започва при 15-18 градуса.
Обикновено червеноперката не извършва големи миграции по време на нереста и мята хайвера си близо до мястото, което постоянно обитава.
Нерестът се извършва около бреговете, в плитките заливи, в устията на реките. Хайвера си червеноперката мята върху
остатъци от миналогодишна растителност – хвощ, камъш и пр. В реките понякога мята хайвера си на каменисти дъна и на достатъчно силно течение. Преди нереста червеноперката се оцветява по-празнично: плавниците й стават по-ярки, на люспите на самците се образуват издатинки. Мятането на хайвера е стадно и едновременно. Нерестът в езерата се извършва бурно, мятането на хайвера обикновено е сутрин.
Младите червеноперки се хранят с дребни ракообразни, водорасли, личинки на насекоми. Храната на възрастната червеноперка е различна в различните водоеми. В едни преобладава растителната, в други – животинската. От растителната храна червеноперката предпочита водораслите, от животинската – скариди, личинки, ручейник, червеи и насекоми. Понякога изяжда хайвера на рибата.
Рибата се храни през цялата година, но най-силно в топлото време (юни-август) и през пролетта. В някои водоеми червеноперката не прекратява храненето си по време на нереста. Храни се през деня и нощта. През лятото червеноперката образува малки стада. В повечето езера се придържа към бреговата растителност. Тук в зависимост от времето, частта от деня и условията на хранене може да стои на дъното и на самата повърхност. В тихо време тя често се отдалечава от бреговете и ловува в горните слоеве вода падащи насекоми. На повърхността на водата се виждат много кръгчета и отделни плясъци.
В някои по-големи по размери ибедни на водна растителност езера червеноперката се среща далеч от брега на каменисти или пясъчни плитчини. На такива места през деня и нощта тя държи дъното и се вдига на повърхността само сутрин и в тихо време.
В реките местообитанията на червеноперката са разнообразни и зависят от характера на реката и особеностите на храненето. В реки с тинесто-пясъчно дъно, спокойно течение и богата водна растителност, както и в езерата, се храни основно с растителна храна.
Ако реката е бърза, има прагове и е бедна на водни растения, червеноперката се храни с личинки на насекоми и други дънни организми. Тогава може да се види на места с умерено течение и средна дълбочина. Обикновено червеноперката се среща на всякакво дъно – пясъчно, тинесто, каменисто.
При настъпване на есенното захлаждане тя се отдалечава от бреговете в езерата, а в реките се премества на тихите и дълбоки участъци на реката. В това време червеноперката често се събира на големи стада и се държи около дъното.
Използва се различна стръв. В повечето водоеми червеноперката през всички сезони охотно хваща личинки на различни насекоми. В южните водоеми през лятото добър резултат дава растителната стръв – хляб, тесто, зърна пшеница. В северните части са добри неголемите дъждовни червеи и личинки. Интересно е да се отбележи, че червеноперката понякога съвсем игнорира челите живи дъждовни червеи и лакомо хваща части от тях, които едва закриват куката. Вероятно те издават по-силна миризва и така привличат рибата.
Мястото на лова се избира съобразно начина на живот на рибата в дадения водоем. Може да се използва захранка, стръвта се пуска така, че да плува близо до дъното. Техниката на лова е обикновена.
В тиха вода червеноперката се лови на плувка, както и другите видове риба. Дълбочината на спускането, особено до водни растения, може да се променя. Често плувката се установява така, че стърват примерно да бъде на 30 см от дъното. Понякога се лови и в слоя вода и на повърхността.
По принцип сутрин и във ветровито студено време червеноперката стои близо до дъното, а в средата на деня и в топло безветрено време близо до повърхността. При масово попадане на насекоми във водата червеноперката може да се вдигне на повърхността във всяко време на деня. През пролетта обикновено се държи близо до дъното отколкото през лятото.
В повечето водоеви червеноперката е придирчива при избора на стръв и не кълве закономерно. Затова за успешен риболов трябва умело да се оборудва такъмът и правилно да се избере стръвта.
Най-често червеноперка се лови на плувка. Прътът да бъде много лек, с тънък гъвкав връх. Дължината му зависи от условията на лова, но по принцип не бива да бъде повече от 4 м. Макарата е полезна само при лов на едра червеноперка. Влакното е с диаметър 0,15-0,2мм, плувката е малка и лека. Тежестта трябва да бъде такава, че плувката да да се подава от водата на не повече от 3-4 мм. Куката е с № 3-6 в зависимост от стръвта и размера на попадащата риба.
В отделни случаи предимно през пролетта и в бързо течащи реки, червеноперка се лови на дънна въдица. Такъмът, като се има предвид внимателността и невярното кълване на червеноперката, трябва да бъде тънък – прътът с гъвкав връх, тънко влакно, по възможност малка тежест и малка кука. Поводът се закрепва малко по-нагоре от тежестта, за да може течението леко да вдига стръвта над дъното. На самото дъно червеноперката взема по-малко охотно.
През пролетта най-доброто време за риболов на червеноперка е сутринта към 9 часа. През лятото в езерата интензивното кълване се прекратява по-рано, а най-едрата риба обикновено се хваща преди изгрева. В реки с течение червеноперка може да се лови целия ден с използване на захранка. В някои водоеми се лови добре през нощта.