Язовир “Батак” е едно от чудесата на българската природа. За мнозина той е предпочитан пред морето. Освен чистия планински въздух примамливото тук, разбира се, е възможността да ловиш риба. Ето защо палатките около язовира са стотици. Бунгалата и вилите наоколо също за заети от туристи-риболовци. Цената на едно легло за вечер е между 5 и 10 лева.
Ние решихме да отседнем в хотел “Панорама”, но се оказа, че места няма. Все пак без усилие намерихме места в една от вилите, разположени в боровата гора до брега на язовира.
Решихме през първия ден да направим разузнаване и да се насладим на живописната природа, а така сщо и на великолепната кухня, която предлагат ресторантите на Цигов чарк. И не сбъркахме. Високите температури бяха подгонили рибата в дълбоките студени води. Епизодично рибарите, накацали по брега и решили да опитат късмета си на плувка, вадеха по някоя червеноперка или костур. Малко по-друго бе положението при дънните въдици. В хранилките, или както модерните българи ги наричат днес – фидерите, колегите предпочитаха да слагат предимно качамак. За стръв използваха торен червей, жива рибка или царевица. И тук основно се вадеха костури, но излизаха и едри каракуди.
На по-добър улов се радваха тези, които имаха възможността и предпочитанието да ловуват с лодка.
Забавленията на “Батак” не са малко. Освен заведенията сред неописуемата природа и дискотеките атракция представляват и двете сърнета, които живеят на брега на язовира.
На другия ден още в 6 часа без 15 минути бях на брега. За моя изненада едва успях да си намеря място. Рибари от Пловдив, Кюстендил, София, та дори и от Русе се радваха, че са избрали този маршрут, а пълните им живарници доказваха, че тази радост има основание. Една стабилна пловдивска група току-що бе изгубила битката с над 10- килограмов шаран, но неговият по-малък брат не бе успял да се спаси от опитните рибари. За всеки случай пловдивчаните си бяха приготвили и няколко килограма свински пържоли. Кюстендилци пък се радваха на едри костури и каракуди, а поливаха радостта си с двойнопрепечена кюстендилска домашна ракия. Момчетата бяха щедри и ме почерпиха за късмет и кадем.
.jpg)
Избрах си място (по точно намерих) близо до тях в тихите води на ръкава. Смесих два вида захранки и прибавих към тях варено жито и царевица. Захраних с около 15 топки и хвърлих въдицата. Реших да опитам късмета си първо със седемметровия карбонов телескоп. След около 15-ина митути бе и първото кълване. Сефтето ми бе хубава червеноперка от тия, с които тук обикновено рибарите пълнеха живарниците си. Рибата не бе много активна, но за около час хванах още 7 червеноперки и една каракуда. Реших да опитам на торен червей. Първата риба, която засякох, също бе червеноперка. И тогава последва часът на костурите. Те кълвяха като луди почти на всяко хвърляне. Наближи 8 и сякаш някой даде сигнал на рибата, че закуската е приключила, а на мен ми престърга на стомахът и ми се препи кафе. Реших, че това е достатъчно. В живарника ми имаше около 10 червенопери и 15-ина костура. Колегите ми от лявата страна бяха три момчета от Сливен, които бяха дошли тук със семействата си за десетина дни и нямаше закъде да бързат.
За тези, които са ходили на “Батак”, сигурно разказът ми звучи неубедително, защото едва ли има думи, с които да се опише тази красота, а тези, които все още не са стъпвали там, не знаят какво са загубили. Грабвайте такъмите и палатките и тръгвайте към язовир “Батак” – морето на Родопите. Бъдете сигурни, че няма да съжалявате.
София